Субтитри от немския филм за БЕЗУСЛОВНИЯ БАЗОВ ДОХОД


                                    БЕЗУСЛОВНИЯ БАЗОВ ДОХОД

Доходът е като вятър в крилата, а базовият доход превръща  дохода в гражданско право.

Днес почти всеки има някаква  форма на доход, иначе не бихме оцелели.

Въпросът е: При какви условия? Как получават хората дохода си днес?

Четирима  от десет германци печелят дохода си сами работейки срещу заплащане, и тази работа им позволява да се издържат чрез заплатен труд.

По малко от 10 получават дохода си от роднини, основно деца и младежи.

2 от 10 живеят от пенсиите си.

И по малко от 1от 10 от помощи за безработни и други социални помощи.

Всеки доход  бива спечелен, но само 41% от населението печели дохода си чрез  платен труд.

Всички останали получават други форми на доход, чрез така наречения „Прехвърлен доход”- доход, който не е пряко свързан с работа. Така че идеята за базов доход не е толкова нова. Новото е че той е безусловен.

Но имат ли смисъл условията обвързани с дохода днес?

Ако искаме  да сме  реалисти, трябва да приемем факта, че пазарът на труда вече не може да поддържа социалната интеграция на всички членове на обществото.

Ако оставим на страна втората възможност- базовия  доход ще бъдем принудени да рискуваме  всичко в името на „икономическия растеж” на всяка цена.

И това е политическата реалност днес. Всички от крайно- левите до най- крайно десните, масово призовават за икономически растеж.Това означава че разсъждаваме само количествено, подтискайки всяка възможност за развитие на нови, по добри организационни модели  на обществото, насочени към качеството на живота.

Но икономическият растеж вече не означава увеличение на работните места.

А всъщност означава дори и обратното.

Обаче основното условие за икономическия растеж е платежоспособното търсене. Хората трябва да разполагат с пари.

Равностойна помощ за всички?

Смятам че този принцип рано или късно ще се наложи, всъщност вярвам че това е една необходимост. Но преди да бъде въведен, трябва първо да бъдат преодолени настоящите предизвикателства.

Какви са тези предизвикателства? Може би поддържането на работни места?

За това говорят всички политици.

Но наистина ли става дума за работа, или за данъчните приходи? Или за избягване увеличаването на получаващите помощи, което ще увеличи многократно държавните разходи?

Но това нарастване не е предизвикано от „ Лошата държава”. Нарастващите разходи са резултат от една история на успеха. Логиката на тази история е рационализацията. Това се случва дори в задния  ни двор.

Как ще продължи тази история на успеха? Какво бихте работили, ако не трябваше да се тревожите за дохода си?

Това трябва да се разгледа във връзка с базовия  доход.За него има различни модели. Общата дефиниция  идва от системата за базов доход:

„ Базовият доход е доход, отпускан безусловно на всеки един член на дадена политическа общност”

Има четири критерия:

1. Да гарантира оцеляването и да позволява включване в обществото.

2. Да позволява изпълнението на индивидуалните права.

3. Изплаща се без проверка на разполагаемите средства.

4. И не еобвързан със задължение за работа.

Базовия  доход не означава повече пари за всички. Не се добавят нови(допълнителни) пари към останалите. Той е част от съществуващия доход. Доходът от работа ще намалее. Общият размер на дохода ще остане същия, но ще се промени състават му.

Базовият доход е различен тип доход. Той не е минимална работна заплата. Не е и заплащане за нещо. Той не е обвързан с работа.

Изплаща се на всеки един човек ! – независимо от всякакви различия.

За разлика от комунизма, който задушава личността, и пазарния либерализъм, който иска да изолира личността; базовият доход осигурява гаранция, която максимизира свободата, давайки на личността право на избор.

Това е възможно само при гарантиран доход. Той разбира се трябва да е достатъчно висок, за да дава възможност на хората да отказват работа.Тази възможност да можеш – да казваш „НЕ” прави хората равнопоставени.Повечето разчитащи на социални помощи днес биха били независими, ако имаха базов  доход. До известна степен, базовият доход замества обществените  трансфери.Само в случаите когато днес  са нужни социални помощи, плащанията ще останат същите както досега.

Само получаващите по малко от това, ще имат повече с базовия доход.

Това са основно деца и младежи, или с други думи семействата. Както и получаващите много ниски пенсии, и тези със зле платена работа, самонаетите, или „ работещите бедни”. Базовият доход премахва бедността и дава стабилност и сигурна основа на средната класа.Той облекчава страха от остаряването.

Това не са пари който едни дават на други, и след това определят законите. Не е дългосрочна помощ за бедните. Това е перспектива за всички.

Базовият доход не приема че хората  са идеални. Нито е разрешение на всички проблеми. Не и с парите.

Но той дава възможност за нови решения, произлизащи от хората.

Томас Пейн е основоположник на правата на човека и един от основателите на САЩ. Той измисля наименованието „Съединени Американски Щати”

В труда си „Здрав разум” поставя началото на американската декларация  за независимост от Великобритания. Идеите му водят до появата на първата в света демократична конституция. „Всички признаваме факта, че всички хора са създадени равни, и им се полагат определени неотменни права. Като правото на живот, свобода и стремежа към щастие.” „Права на човека” написана 1791-1792 година, човешки права. Едно революционно схващане за устройството на света за онова време. Но също така  и за  днешното. Равни права за всички само затова, че са хора! – Що за глупост би казал някой: Правата не са ли само за притежаващите собственост!? Всички други не биха знаели как да ги използват освен ако не станат  нагли! Човешки права? Но това би означавало че трябва да забраним робството? Но тогава кой ще извършва всички услуги? Кой би вършил цялата неприятна, и тежка работа, която не е нито оценявана нито, заплатена?

Тези страхове съществуват и до днес. Например във връзка с базовия доход. Със сигурност световната икономика ще се срине  и ще настъпи хаос – казват скептиците и треперят от страх.

Разбира се  много по-лошо е било в момента в който земята е „станала”  кръгла. -

Дълго време църквата поддържа твърдението че  е плоска, че е центъра на вселената и слънцето се върти около нея , обградена от водите на хаоса. Всеки приближил се твърде близо до ръба на земния  диск, е рискувал да изпадне.

Твърдяло се че дискът е захлупен под неподвижен свод, по който пътували звездите. А отвъд него: сферите, помещават стихиите. Това било и заплаха и источник на надежда. Днес виждаме парите и икономиката по същия начин.

Всичко е зависело от идеята че Земята представлява диск, като концепция за света, реда и сигурността. И така всяка епоха заявява че светът е диск, който някой наблюдава отгоре.

Как е възможно земята да е кръгла?

И дори когато наистина е била кръгла, се смятало че е център на вселената, и няма начин да се върти около себе си.Това много усложнило определянето на законите по които се движат планетите.

Винаги зависи от гледната ни точка. Ето защо същото се отнася и за идеята за базовия  доход. Става доста сложно, ако не сме наясно със собствените си движения.

Бързо достигаме границите на възприятията си, ако приемем че всичко е в завършен вид и ни се представя като готов продукт, или  обвито в идеология.

Много по лесно е да започнем с индивида, и това което се създава в момента.

Всяка система съдържа своята състоятелност, и не може да се превърне в друга. Само човекът е способен на това.

Всички дебати относно базовият доход се водят в Австрия, Германия, Швейцария и други европейски републики. Ето защо мисля, че моментът е назрял.

Базовият доход ще ни върне достойнството.И не зависи от социалното състояние на обществото. И най- важното базовият доход ще доведе до успокояване на съществуващото социално  напрежение.

Много хора всъщност са наети в системата, но не искат да работят, и казваме:  „О, те заемат работните ни места” Докато други са извън системата безработни, а желаят да работят. Би било изумителна крачка напред, да дадем на хората възможност за избор и да могат да кажат: „Искам” или „Не искам” да върша нещо.Това би създало движение. Но за мен като се замисля, най- интересния резултат от базовия  доход ще  бъде, че когато умирам, няма да мога да кажа „ Не можах да направя каквото исках защото не можах да си го позволя” ( Да точно така вече не може да има  извинения)

Кой учи само защото родителите му са го накарали? В какво общество искаме да живеем? Ако не си зададете този въпрос, няма разлика между вас и компютъра.

Ще има взрив от инициативи. Ще има и скептици които ще кажат:

„ Според мен ако всички имат базов доход, мотивацията за ходене на работа рязко ще спадне до 0 %”

Работата ни разболява поради постоянния и растящ  стрес, от кратките срокове. Това е видно от всички статистики. Най- вече базовият доход ще направи обществото по- свободно. Това е най същественото.Ще намали зависимостта ни от заплатите, и ще ни даде повече независимост.

Скептикът ще каже: „ Как ще го финансираме?” Защото парите трябва да дойдат от някъде.

Икономистите го изчислиха и казват че това е възможно.(Да) Най-трудното е всички да се научим да се справяме с това. Това е големият проблем. В този смисъл, сега сме в самото начало. Не във връзка с финансовата му приложимост. Тя е гарантирана. По-трудната част е свободата.

„Финансовата осъществимост е гарантирана, по-трудната част е свободата”

Има множество мрачни прогнози за 21 век. Всички медии са пълни с тях, както и ние. Базовият доход е една от позитивните визии за 21 век. Това не е мащабен глобален проблем, който просто наблюдаваме като зрители. Той засяга всеки един от нас защото не позволява да продължим без него, или да спрем да вършим нещата които не можем да приемем, и да започнем да вършим това, което наистина желаем.

Скептикът ще каже: „Няма ли много хора просто да си седят в къщи?” „ Няма ли всеки да спре да работи?” Със сигурност всичко ще спре, като при стачка. „Мениджърите без работа ли ще останат?” „Отговорноста! Тя изчезва!” „Никой няма да си върши работата”. „ Никой няма да работи упорито!”. „Празни университети!”

Базовият доход ще убие ли стимула ни да повишаваме квалификацията си?” „Без натиск няма няма човешки ресурс!” „Но на фирмите и сега не достига персонал!” „Как би могла икономиката да оцелее?”

Най много ме шокира това, че вече не разбираме защо имаме икономика, или финансова система. Икономиката е част от общото ни човешко съществуване, която прави възможен начина ни на живот, и ни дава на разположение най-различни неща. Този възглед е изцяло забравен.

Днес тя  е независима система, която има свои собствени цели,  вече не е в синхрон с човешкия живот, и която може дори да го унищожава. Но дори и скептиците твърдо вярват че се нуждаем от система, в която усилията се заплащат добре, че добрата работа се възнаграждава и че има такава система, която просто възнаграждава всички и разпределя по равно. Но според тях един базов доход или базова заплата като лейка, ще доведе до колабс цялото ни висококонкурентно общество

Платената работа в Германия през 2001год. е била – 56 милиарда часа работа. Неплатена работа е била  – 96 милиарда часа работа, в частната сфера и домакинствата, и в дейности от гражданската сфера.

Базовият доход няма да попречи на заплатената работа.

Може би истинският въпрос който трябва да зададем е: Как се управляват хората, когато парите не са средство за контрол във фирмите, и в обществото като цяло и когато хората са все по-малко зависими от своите заплати? Как ще определяме собственото си поведение? Дали няма всички просто да отидем на басейн? Няма ли всичкия боклук да се трупа на купища по улиците? Пенсионерите ще трябва да поддържат парковете. Базовият доход ще подкопае ли конкурентното ни общество, чувството за независимост, гордост и удовлетворение от личните ни постижения? И няма ли да е скучно, ако всеки просто има  доход?

Това  е система за хипари и хора от училищата Щайнер, които вярват в добротата на човешката природа. Хората също са биологичен вид като всички останали живи същества на планетата Земя!

Именно затова като се принизяваме до животните не искаме базов доход, а ловно поле.

Нека изчакаме и видим какво ще донесат зараждащите се пазари.

Да, гледат отвън през  стъклото.Такова е положението на много хора. Без достъп до обилните трапези.

Базовият доход ще обедини ли хората? Или ще увеличи разликата между бедни и богати? Ще раздели ли обществото на две?

Тези, които пак ще  доминират икономиката, с доходните си работи и частно образование.

И тези, зависими от базовия си доход, които ще прекарват времето си в преследване на надежди и хобита, и незаинтересовани от реалните проблеми на обществото.

Разбира се, базовият доход може да бъде използван, като стойността му се определи на сума, която не е достатъчна за да се оцелее, а всички социални помощи бъдат премахнати. Това би принудило всички да работят. Не поради лична мотивация. Това би означавало плащане на заплати но като в Китай, но без базов доход, които да ни позволява да отказваме оферти за работа. Ако в допълнение  тези плащания  са допълнително усложнени от различни институции, изключения, изисквания и условия, се получава сегашната ни система – но дори по-лоша. Има няколко начина да се изкриви идеята за базовия доход: Като премахнем всички социални помощи,

и като продължим да го обвързваме с условия.

„Който не работи, не трябва да яде!”  е казал Св.Павел … Имал е предвид тези, които не допринасят за общността. „Ако смятат спасението си за толкова неизбежно” казал Павел „ че да изоставят работата си, тогава също трябва – да спрат и да ядат” Той е имал чувство за хумор. Други – не.

Основната цел на дебатите относно базовия доход е да се преразгледа старата парадигма. Например идеологията: „Само тези които работят, имат право да ядат”  Дебатът относно базовия  доход трябва да сложи край на това погрешно схващане, че единственият начин да допринесеш за обществото е да работиш срещу заплащане. Има много работи, при които е точно обратното.

„Който не иска да работи, не трябва да яде” Така са ни учили. Има и друга формула „Който не иска да мисли, го изгонваме”

Нямаме недостиг на храна, нито на други стоки. А недостиг на работа?

Работата, която се изисква в селското стопанство, промишлеността и производството за щастие намалява! Истинската задача на икономиката, е да облекчи хората от работата им! Това не го пише във вестниците, и не се казва по медиите. Да ги облекчи за да правят какво? Това го няма в политиката на нито една фирма. Никой не обича да съкращава служители. Но въпреки това се случва…Но ако осъзнаем че това е неизбежно, и дори желателно, ще стане ясно и нещо друго:

Да освободиш някого от работа означва също да дадеш възможност и свобода за работа. Идеята че единствената друга възможност за развлечения и почивка, произлиза от чувството за зависимост.

В кои видове работа се инвестира в момента? Инвестициите в работни места, са също и стъпки към рационализация. Разработват се начини за съкращаване на работата. Никой началник не се пита: „Как да увелича броя на служителите си? ” „ Какво да направя, за да увелича броя на работниците си?”

Задачата на икономиката е да удовлетворява търсенето. И следователно ние правим същото. Задачата и не е да създава повече работа.

От друга страна, всеки има свои цели, въпроси и приоритети, които някои не могат да преследват, тъй като това не би могло да им осигури доходи. Общественият проблем, който имаме днес е, че много от наетите на работа  хора работят единствено за да печелят дохода си. Тази работа е единственото средство за постигането на цел, и осигуряване на източник на доходи. Работата не е цел сама по себе си. Не е нещо което работещият смята за важно.

В социален план това е проблем, тъй като е основна причина за фрустрация, и хронични заболявания.

В Германия 12% са напълно удовлетворени от работата си. Малко повече от 1 на 10 души.

Повече от половината, 54% , не са удовлетворени от работата си, но виждат и положителни неща в нея.

И 34% са категорично неудовлетворени от работата си. Това е около един на трима.

Борбата за работа, е всъщност борба за доход.

И борбата за работа е борба за съкращаване на работни места. Защото работата ми определя кой съм аз. Обаче няма право на получаване на работа.

Няма такова нещо като право на задължение. Нито право да бъдеш купен.

Правото на работа може да означава единствено правото на всеки да върши работа която наистина иска  да върши. Работа за която нито може да ви принудят, нито да ви отнемат. Това право на работа зависи от правото на доход. Няма смисъл в това да имаме труд и бюра по труда, а да нямаме бюра по дохода. – Това означава, че макар и да вършим много работа нямаме доход.

Какъв ефект би имало върху обществото правото на доход?

Да видим кои са основните аспекти:

Тесногръдият поглед във всички сектори на труда ще бъде изместен от фокуса върху основния въпрос: „ Кои са важните неща в живота?”

Това ще даде на хората сила. Ще донесе повече сигурност, повишаване на креативността, повишаване на общото благосъстояние, хората няма да имат нужда „да напредват с лакти”. Няма да се оказват в ситуации, в които  да придобиеш нещо за себе си, да спечелиш и това да става за сметка на някой друг; явление което се стимулира при сегашната система, чрез конкуренцията, което подкопава солидарността.

Това казва социологията. А какво ще каже някой който току що е излязъл от работа, и никога не е чувал за тази идея?  Очудено ще започне да задава въпроси от рода. „ Искате да кажете че всички ще имаме еднакви доходи?” отговора е „ Не, всеки ще печели каквото печели, но всеки ще има един минимален базов доход” „ Но само ако работим ли?” отговорът „ Не без никакви условия”  „Без никакви условия?”  отговор „Да всички го получават” (коментар на работника) „Това ще създаде проблем със мотивацията за работа. Ако така или иначе ми е гарантиран базов доход, защо да ходя на работа?”  тук задавам въпрос „ Вие какво бихте направили?” и отговора е: „ Аз бих продължил да ходя на работа.Няма смисъл да се седи в къщи. ОБИЧАМ работата си, харесвам я; но със сигурност някои хора вече няма да са мотивирани”

Вие лично бихте ли продължили да работите, ако имахте базов доход? – 60% казват: „Да, нищо не би се променило”. Около 30% казват: „ Да но не на пълно работно време” или „Бих вършил нещо различно”. И около 10% открито заявяват „Първо ще се наспя, и после ще  видим.Може да пътувам да се погрижа за другите, да се върна в университета… ”

Смятате ли че другите биха продължили да работят ако имаха базов доход? – Около 80% казват: „ Не, сигурно ще е невъзможно да се накарат повечето хора да работят” Каква е тази работа на която трябва да „караме” хората да ходят? Очевидно не и нашата. За нея успяваме сами да се мотивираме. Какво ни мотивира да ходим на работа? Имало е времена в които каторгата и ползването на детския труд, са били нещо нормално. И днес купуваме продукти, произведени в подобни условия. Повечето от тях идват от далечния изток, така че не можем да бъдем съвсем сигурни. Там се върши мръсната работа в днешни дни. Или от чужденци отишли на гурбет без работна виза. Което означава че работят на черно без документ, договор и без никаква застраховка. Без да получават болнични. Те извършват така наречената „мръсна работа”, която сама по себе си не е мръсна, но се смята за такава защото е недооценена, зле заплатена и поради условията при която се работи. Често е свързана с почистването на боклуците на другите. Кой прави тази работа мръсна? При базовия доход ще имате възможността да кажете „не” Но тогава кой ще върши мръсната работа?

Има три възможности:

1. По- добро заплащане за нея и по-добри условия на труд.

2. Автоматизация и рационализация.

3. Всеки си я върши сам.

Но колкото  и да е непривлекателен един труд за едни, за други е съвсем приемлив при опцията да си седят в къщи без да вършат нищо.

Така всеки намира своята работа без принуда, независимо от сумата на базовия доход. Сума, която най-вероятно няма да стига за водене на творчески и продуктивен социален живот, но ще бъде достатъчна да не се притеснявате за вашето оцеляване. От там идва и името: Базов доход. Трябва да покрива основните нужди, на базата на културни стандарти. Както и днес повечето хора ще искат да печелят повече от минимума. Може работата ни да е непривлекателна за някого или повече хора, но нашето отношение към работата е онова което ни определя място в социалния живот на обществото.Ако бъдем по широкомислещи хора няма за какво да се притесняваме от работата която извършваме. – Когато не е по принуда нещата са съвсем в нормалните граници.

Тук възниква въпроса: „Какво бихте работили ако имахте базов  доход?” Може би същото, но ще работите по-добре! Значи нещата не биха се променили особено.

Кой би могъл да представи живота си без работа? Според мен би било твърде скучно.Винаги ситуацията може да се промени.За много млади хора може да се отдаде възможност да осъществят мечтано пътуване, от което са лишени защото трябва да се обучават за да намерят работа, и целият стрес около намирането на работа,  защото това е много трудно за  всички. Почти никъде няма работни места.

В условията на базов доход, стресът нямаше да бъде толкова голям. Още от училише младите хора са карани да вярват, че трябва да открият подходящата за тях кариера независимо на каква цена, макар учителите да знаят много добре, че това не би било възможно за всички. – В такива условия на неискренност и откровенна лъжа се намираме  днес. – Ето защо идеята за базов доход е особенно интересна за младите хора.Особенно при сегашната система на обучение се вижда, че много ученици са разтревожени за бъдещето си. Знае се, че подготвят кариерата си още от училището, и често избират по-малкото зло, отколкото да се окажат накрая без нищо. Ето тук може да се види ефекта от базовия  доход защото той дава възможност хората да вършат това което наистина им харесва, и в което са добри.Но това може да доведе до криза-криза на целите. Как да се справим с нея?

Когато живеем в  една илюзия както сега – за сметка на природата и бъдещите поколения, за сметка на нашите партньори, и не признаваме че другите се трудят усърдно за нас. Отричайки тази зависимост оставаме завинаги в дълг към хората около нас. Това е относно чувството ни за братство. Базовия доход дава възможност и време да се премислят нещата. А какво ще означава базовият доход за работата? Определено когато тя се разпредели между много хора, ще стане и по-приятна.

А равенството? А демокрацията? Много хора смятат че това ще доведе и до по-демократично общество. Много по-трудно се командват и манипулират хора , които не се тревожат за материалните си  нужди. И това прави възможно развитието на демократично общество, от което всички имат полза и бедните и богатите.

Ами изкуството? Тук трябва да отбележим че творците дори когато не създават физически някаква творба те работят определяйки това като творчески процес на съзряване на дадена идея, преди да бъде материализирана от твореца.Това е трудното при изкуството: Не се плаща за времето през което в ежедневието, те събират идеи за нов проект.За разлика от времето, прекарано в студиото работейки над конкретна творба. Как може един човек на изкуството да бъде финансово осигурен, за да намира вдъхновене? Животът е форма на изкуство! Как би се отразил базовият доход на една бъдеща майка? Би се отразило благотворно защото ще може да се грижи за бебето толкова дълго колкото иска, без да се чувства виновна и притеснена, че не работи в този толкова важен момент от живота на всеки човек. Би могла да избере какво да работи, и няма да зависи от милостта от бюрото по труда и социално финансиране във вид на помощи, които не са достатъчни при сегашната система. А когато детето порастне ще може да бъде по-рано самостоятелно със своя базов  доход.

Възможно ли е да пораснеш при наличието на базов  доход, и знаеш че така или иначе доходът ти е гарантиран? Каква е връзката между порастването и базовия доход? Времето за „тинеджърският бунт” ще се скъси и ще се улесни интегрирането и намирането на място в обществото, тъй като екзистенциалната цена няма да е толкова висока и страховете от разделянето с важни неща щяха да са по-малки. Наистина тук се преплитат много неща, които са свързани с тази идея, а тя ще задейства много промени.

Трябва да се чувстваме по-отговорни, за случващото се със света около нас. Не можем да се изолираме в днешния свят, които е станал толкова малък. Важно е хората да осъзнаят, и разберат реалната разлика между работа и печелене на доход, и да си дадат сметка,че имаме доход за да можем да работим,  не-работим, за да можем да имаме доходи. Ето защо базовият доход се явява Архимедова точка, която ще ни накара да си зададем куп други въпроси. Обаче няма да постигнем много, ако се заемем с няколко проблема едновременно.

Можем да прогресираме, само ако мобилизираме силата на личността. От това зависи всичко – от силата на отделния човек. Представете си как всички хора поставят на главата си короната на своя потенциал. В продължение на векове идеята че хората могат да летят, е била утопия. Всички опити дотогава са доказвали, че това е невъзможно.

Сега летенето не учудва никого.

Или правото на глас! – Как би функционирало обществото, ако всеки неблагородник има право на глас? Как могат обикновените граждани, с тесния си мироглед и неспособност да гледат отвъд личните си интереси, да знаят какво е добро за цялото общество? И освен всичко това , не само мъжете се считат за граждани, а дори и жените! Жените са прекалено емоционални. Всъщност трябва да ги предпазим за да не объркат всичко с решенията си. А и кой ще върши домакинската работа?

Същите аргументи чуваме днес и срещу базовия доход.В Швейцария жените получават право да гласуват едва от 1971 г. – 3 години след кацането на Луната. И преди това да се случи, никой не е допускал, че е възможно да се постигне толкова радикално превземане на властта.

Всъщност невъзможното се оказва съвсем възможно. Гражданите вече не са просто поданици, управлявани от държавата. Нещата са се променили: Всеки човек участва в управлението на държавата, чрез участието си в демократични избори. Работата вече не се свежда до това което пазарът иска тя да бъде, и индивидът вече не е роб на икономиката, а точно обратното:

Всеки е икономически независим, а работата се определя от индивидуалното ни чувство за дълг; чрез въвеждането на базов доход на който всеки има право. Както в романа „Утопия” на Томас Мор, много от утопичните ренесансовите идеи се доближават до тази за базовия доход. Утопиите ни помагат да определим състоянието в което се намираме в момента. Всяко ново общество осъществява идеите които от предходното са смятани за Утопия.

Просветление означава: Мога открито да изразя какво виждам, мисля, и какво считам за истина. И мога да направя знанието си достъпно за всички. Всяка епоха има своето просветление. От какво зависи то? Способността на всеки да мисли и анализира става много важна.

Тъй като традиционният начин на мислене, наследен от родителите, учителите, проповедниците или лекарите, е поставен под въпрос, доказано погрешен или с ограничена валидност в този преходен период, за това трябва да намерим нови подходи, на които да се доверим, и то бързо.

Значи наистина се научаваме да вярваме в това което мислим.Ако искаме да изкачваме висок връх определено трябва да станем рано,.трябва да сме на върха на обед, за да не стане студено и тъмно докато слизаме обратно надолу. Всеки планинар го знае.

По отношение консумацията на петрол всички  ние сме стигнали върха.Скоро ще достигнем така наречения „петролния връх”.- максималния възможен добив.След него ще последва рязък спад. По същия начин, пълната заетост може да е само временна мярка. И отдавна сме преминали върха й.

Ефектите от края на пълната заетост са предсказани още през 1995 г. От Футуролога Джереми Рифкин предсказва ефектите от края на пълната заетост. До 2050 г.вероятно само 5% от възрастното население  ще са достатъчни за да обслужват и поддържат традиционните индустрии.Навсякъде фермите , заводите  и офисите няма да се нуждаят от служители.( Джон Рифкин)

Макар и предсказанията му да се оспорвани, посочените цифри имат основание. През 1982 година САЩ произвежда 75 милиона тона стомана. В процеса са били заети 300 000 души. 20 години по късно са били произведени 100 мил тона, но само с една четвърт от предишните работници. Разбира се, в процеса са били създадени нови работни места. – Вероятно няколкостотин консултанти, и високо специализирани инженери.

Това се отнася не само до традиционните производствени сектори. Същото се случва и в много области на услугите.Това не се забелязва само в индустриализираните страни.В световен мащаб необходимото количество труд спада в сравнение с производителността.

Ето защо Креативността се явява като ресурсът на 21 век. А бъдещите професии все повече ще приличат на днешните работи в изкуството или медиите: независими, добре платени или не, повече или по-малко  работа, сам или в екип, краткосрочни, често временни, и често работа от вкъщи. Бъдещето изисква да  не се поддаваме на страха, алчността или омразата, а да живеем според най високите си идеали, и най добрите си способности.

Преди 100 години един селскостопански работник е произвеждал продукция достатъчна за други 3-ма човека. Днес един фермер произвежда достатъчно за 120 човека. Механизираното производство позволява това и същото се случва почти навсякъде. Днес един човек произвежда 100 пъти повече от работника преди 100 години. Технологичните изобретения вършат все повече работа вместо  нас.

Това е  било мечта на предците ни. А какви са нашите мечти? Да продължим както до сега, оставяйки прогреса да означава регрес за все повече хора? Назад към борбата за оцеляване? Сякаш  не се нуждаем от  нови идеи. Изглежда че техническите иновации се появяват от самосебе си. При социалните иновации е точно обратното.

Дали имаме  нужда от криза която да ги предизвика? Ако умът спре, тялото регресира. Социалните промени се задвижват от различен вид сила от тази движеща машините. В бурното течение на прогреса, социалното развитие напредва много бавно и трудно. Какво стана със социалната държава?

Недоразумението започва когато отиваме на работа, смятайки, че след като  получаваме доход значи работим за себе си. Но всеки получава доход, тъй като всеки се нуждае от доход. Тъй като сме зависими от услугите на околните. Ако доходът  беше пряко свързан с работата, машините щяха да получават най големите заплати. Но фактът остават хората:

Чиито труд бива заменен от машините, продължават да се нуждаят от доход. Базовият доход не отменя платеният труд, а само му отнемат монопола.

И освобождават пространството за сериозните неща. Смисълът не е само във функцията.

Преди по-малко от 50 г. една пералня в Швейцария е струвала 3550 CHF. Тогава това са били много пари. След 50 г. подобрения същата перална струва 3195 CHF. Цената е останала приблизително същата. Но преди 50 г стойността на 1 CHF е била три пъти по голяма от стойността днес. Така че днес пералнята струва само една трета от това, което е струвала преди 50 години.

Преди 50 години едно мъжко подстригване е струвало 3.5 CHF, а днес е около 40 CHF.Тоест там, където методите са усъвършенствани, където технологиите са заменили част от човешката ръчна работа, цените са спаднали. А там където това е невъзможно, както е при фризьорите цените са се повишили.

Ръчната работа е скъпа. Това е така защото хората се нуждаят от доход, и защото трудът им се облага с данъци. Днес Фризьорът няма по-голяма покупателна способност отпреди. Но сравнявайки цените, можем да видим къде и до каква степен е имало рационализация, както и ефектът от тази рационализация върху нас. Ако пералнята беше поскъпнала толкова колкото и прическата, сега тя би струвала 40 000 CHF.

Ако не знаем всичко от което пералнята ни освобождава, освен това че ни пере дрехите, не мога да знам същото дали базовият доход може да бъде културен стимул.

Преди 212 готини Томас Пейн вече е бил предложил базов доход в творбата си „Аграрна справедливост” , където дава следния аргумент: Всички се раждаме равни, и природата дава достатъчно за всички. На всеки човек се пада по рождение парче земя, от което да се изхранва.

Но ако земята е вече разпределена между една група хора, които я считат за своя лична собственост, то трябва да изготвим един социален договор.

Този договор ще е базовият доход за тези, които не са получили своя земя, и които следователно няма как да се изхранват.

Оттогава насам обаче, вятърът духа в друга посока. Днес дори притежаващите земя не успяват да се издържат. За всички останали е по-добре ако не си направя сам трактор, и ако не отглеждам храна само за себе си.: Това, което произвеждам се консумира от други хора. Самоиздържане – означава да отглеждам сам храната си и да живея само с това което съм произвел.

Днес, това което често изглежда като „самоиздържане” е всъщност само една илюзия. Живеем във време на тотална зависимост.

Това означава, че аз работя в полза на другите и че другите работят, за да създадат това от което аз се нуждая.

Парите правят тази система възможна.

Работата се превръща в стойност, когато стоката и парите за нея  се разминат над щанда.

Но системата ни на заплащане все още отразява идеята за „самоиздържане”. Тъй като ми се плаща за това което върша, си мисля  че го правя за себе си. В схемата на тотална зависимост от моята работа се хранят другите.

Аз съм зависим от инициативата на другите за собствената си консумация.

Но аз не мога да си купя инициатива, аз мога само да я задействам в  себе си.

И при смяната на парадигмата, трябва да считаме за безобразие, че хората работещи за нашето добро се налага да работят като роби, за да могат да оцелеят.

Модерното общество се характеризира със силния стремеж към индивидуализъм. Хората имат свои собствени цели и стремежи и разбира се търсят начин да ги постигнат.

Парите играят огромна роля във общество, водено от разделяне на труда. Парите се считат за средство с което се постига свобода, и мисля, че това е въпросът върху който трябва да се фокусираме.

Фактът че много хора не успяват да изплуват, и стават роби на парите, олицетворява трагедията и иронията на сегашната система.

Показва, че сме забравили първоначалните стъпки предприети в посока към свободата.

Какво означава да бъдеш „роб на парите”?

Означава че всяка дейност се разглежда от финансовата й страна. Сякаш самите пари са единствената ценност. И означава , че парите са важни заради способността си да създават повече. Повече власт на парите над хората и над начина им на живот. Робите на парите поробват останалите, чрез властта, дадена на парите.

При базовия доход, една част от парите в дадена страна ще се разделят демократично за всички, като средство за постигане на свобода.

Парите стават наш слуга.

Това ще доведе ли до по-добри условия за работа върху глобални проблеми? Според мен-със сигурност ДА!

На първо място-ще ни даде свободата да правим това което е нужно на света. Тъй като сегашната ситуация е абсолютно абсурдна.

Според инвестиционните съветници истинският проблем е, че има толкова много пари, твърде много пари.

И в същото време навсякъде има свръхпроизводство.

А високите нива на безработица непрекъснато се повишават, но остава огромно количество работа, която не се върши.

Така че има много неща, които можем и трябва да направим спешно, ако искаме да избегнем глобалната катастрофа.

Световното селско стопанство днес може да изхранва 12 милиарда души.

На планетата сега живеят 6,6 милиарда души.

Гладът и последствията от него убиват по 1000 души на час.

Всяко дете и всеки възрастен човек които днес умират от глад и жажда, са убити.

Това се случва защото парите не се насочват там, където са необходими

Парите са откъснати от социалната реалност и преместени там където „изглежда”, че се възпроизвеждат. Но там където са необходими те липсват.

Големите печалби се трупат чрез финансови схеми. Резултатът от тях не създава по-добри условия за живот на всички. Вместо това печалбата се връща в системата, предизвиквайки имплозия.

Това не са ли спекулации вместо действия, за създаване на стабилност?

Сегашното състояние на нещата ни показва все по ясно, че трябва да разделим труда от заплащането.

И смятам че базовият доход наистина може да бъде решението на този проблем, както и на безработицата. Защото, всъщност, много неща трябва да се свършат , но няма пари. – Смятам че базовият доход е начин парите да се насочат, там където са нужни, и да се освободят хората , за да могат да следват своите импулси. При разделянето на работата от заплащането – базовият доход прави това с парите, които осигурява.

Но как може това да се организира в нашето общество?

Ако приемем че имаме дадена стойност, създадена в една национална икономика, ще видим че колкото по-продуктивна е тя, толкова повече стойността нараства. „ Както е казал Мечо Пух: „Колкото повече толкова повече!”

Брутният вътрешен продукт (БВП) на дадена страна, е стойността на всички продукти и услуги които са произведени, обработени и продадени в рамките на страната за една година.

БВП след това се разпределя между обществения и частен сектор 50-50 %.

½ отиват в държавата под формата на данъци. С тези пари се плаща за образование, полиция, социални услуги и други услуги, заплащани колективно от обществото, а не конкретно от лицата които ги ползват. Услуги, които разпределяме демократично.

Ако през 2005 г. Швейцарското правителство е получило 36% от БВП , в Швеция са били 56% в Астрия точно 50% в Германия 47%.

Как би се случвало това при базовия доход?

Тъй като това е доход плащан от държавата, базовият доход е просто различен начин за разпределяне на плащанията. Държавата вече ще има парите за базовия доход, събрани чрез данъците. Държавата и сега използва данъците за плащане на заплати – на своите държавни служители, и получаващите държавни помощи. Във всички тези случаи въвеждането на базов доход ще бъде само административна промяна.

За доходите в частния сектор парите в момента не са в ръцете на държавата. Първо трябва да влязат във държавата чрез данъци, за да могат да бъдат платени като базов доход.

Количеството пари, управлявани  от държавата, нараства. Това означава ли по-силна държава? -

Не, това означава да се отнеме част от силата и за вмешателство, следене и бюрокрация.

Ролята на държавата се свежда до гарантиране на базовия  доход. – Но това означава че данъците ще се повишат! – Но кои данъци?

Най- очевидното решение е да вземем от тези които най- много печелят. Идеята за гарантиран базов доход, основана на по-високи данъци, вече е била предлагана от Милтън Фридман. Бедните семейства е трябвало да получават парични суми от държавата. Той е наричал това отрицателен подоходен данък. Моделът му предизвиква бурни дебати относно финансирането на базов доход  до 90-те години. Идеята е развита през 60-те години и почти е била въведена в САЩ. Милтън Фридман е застъпник за социална държава със свободен пазар.

50 год. по-късно, финансирането на базов доход чрез подоходно облагане отново излиза на дневен ред поради нещо което отново излиза на дневен ред – заетостта. Това е реалността на социалната държава днес.

По- голяма безработица означава по- малко събрани данъци от подоходно облагане. А по високи подоходни данъци биха пенализирали заетостта още повече. Това е един порочен кръг. Абсурдното относно подоходния данък е, че облага услуги, а това  подрива самата му основа.

Тогава какви данъци можем да приложим днес?

Да разгледаме по-обстойно как фирмите се справят с данъците днес.

Ако отидем в едно кафене в Швейцария с над 1000 посетители дневно, с 40 служители с оборот от 3,5 милиона CHF годишно. Как ли се справя с данъците?

Естествено за една фирма данъците означават разходи. А всички разходи се събират чрез продажби.Ако те не ги покриват, бизнесът няма да просъществува дълго.

Като цяло има три вида данъци:

Данък върху добавената стойност( ДДС)1 плащан директно от потребителя,

стойността на социалните плащания и

подоходното облагане.

ДДС се изписва на всяка касова бележка и е виден за всички. Той не представлява разход за фирмата и не се изписва в счетоводните и сметки.

А стойността на социалните плащания каква е? Тук управителя на фирмата трябва да се преструва, че служителят и фирмата си плащат и разделят наполовина този данък. Това се изписва върху фиша за заплата на служителя.Това е законово изискване и работодателя трябва да се съобрази. Както и за счетоводството. Но в действителност и двата дяла се плащат от парите на фирмата, които естествено идват от клиентите. Така че в действителност, служителя получава парите преди да трябва да ги плати на данъчната служба.

И подоходните данъци са вече включени в цените, заплащани от клиента.

Тогава какво плащаме, когато си купуваме кафе „Лате Макиато”? Това е мляко на пяна смесено с еспресо. Струва 5,20 CHF. Една четвърт покрива инфраструктурата(разходи за сградата, електричество, обзавеждане и съдове), още една четвърт покрива стойността на продуктите( млякото, кафето и захарта, ако ползваме захар). Най голям дял от цената отива за заплати. На сервитьора който ни обслужва, на хигиенистите и всички останали. И върху всичко изброено до тук, имаме ДДС. В Швейцария той е само  7.6%. Този данък се дължи единствено когато клиентът купува нещо. Само тогава можем да добавим реалната стойност. Ако сервитьорът изпусне подноса с чашата по пътя към нашата маса, тогава не се начислява никаква стойност, въпреки вложената работа за доставяне на Макиатото от алпийските склонове до масата ни. Разлятото кафе вече не е кафе, и няма ДДС.

ДДС се добавя в края на стойностната верига и е ясно посочено. Но в цената има и данъци, които не се виждат, и възникват по веригата на добавяне на стойност.

Заплатите съдържат подоходен данък, служебни облаги и социални разходи. А в цените на продуктите има скрити данъци, защото и те плащат заплати, които също са обложени с данъци. Всичко това е отразено в цените.

Същото се отнася и за разходите за инфраструктура. Крайният клиент плаща всичко това. И тъй като парите които похарчва са парите, с които се плаща за всичко останало. Включително данъците.

Как би иглеждало всичко това ако е отразено и сумирано на касовата бележка? Ако дадена сума пари се облага така видимо и прозрачно като ДДС и е дължима единствено в края на стойностната верига, то тогава данъците ще са онази част, която отхапва от зрялата ябълка, вместо да ръфа от зелената.

И така всеки ще може да види с какво допринася и да контролира държавата.

Така демокрацията се осъществява на касата при размяната на пари за стока. На касата всички сме равни.

Нелегалната работа би изчезнала, ако имахме само ДДС. Тъй като вече няма да има данък върху труда.

Но черният пазар би станал много привлекателен би казал някой. Дали ще платиш на Фризьора 20 франка под масата, вместо 40 франка? Има значителна разлика.

Ако няма касова бележка, може да се избегне по високият краен данък.

Но при положение че това е единственият данък, данъчните разследвания ще са много по-лесни и ефективни. Данъчните консултанти ще станат излишни, ще намалее бюрокрацията във фирмите и финансовите администрации. Тогава в един свят без граници, една държава може да има стабилно данъчно облагане, само ако намери източник на данъчни приходи, който не може да избяга.

Единственият данък който не може да избяга, е ДДС. Той става дължим в момента, в който крайният клиент похарчи парите си. Затова може също да се нарече и потребителски данък. Този данък не се плаща от доставящият кафето, а от изпиващият го.

Докато подоходният данък действа все едно доходът е реалният продукт от нашата работа; тъй като доходът е това, което носим в къщи. Подоходният данък е данък за това че се самоиздържаме. И поради това е проблематичен в една система на тотална зависимост.

Повишаването на броя на безработните  и пенсионерите не биха били финансов проблем за държава с потребителски данък. Знаем че винаги ще има потребление и също така знаем че се произвежда достатъчно.

Това ни показва и друг проблем на подоходните данъци, защото знаем че при сегашната система машините са освободени от данъци.

Нека направим една съпоставка. Ако два продукта са с една и съща цена, но единият е направен основно от хора,  а другият от машини, то първият ще съдържа значително повече данъци а вторият ще съдържа по-малко. След като машините не получават доход, работата им като цяло е освободена от данъци. Също като работата на черно. Тук символично се противопоставят Фризьора и пералнята.

При условие че човешкият труд се облага – едната стойност ще съдържа високи данъци, а другата по ниски.

Ако вземем предвид само реалната цена на стойността на двата продукта, без предварително добавените данъци и после добавим еднакъв потребителски данък и към двата продукта, докато достигнат еднаква данъчна натовареност, тогава единият продукт ще стане по-евтин а другият по скъп.

Извършената от машини работа вече няма да бъде субсидирана. Така извършваната от хора и машини работа ще се облага еднакво, при положение че данъците се налагат само върху крайния продукт.

И вече машините няма само да отнемат работата ни, а ще поемат и данъците ни. И ако цената на прическата няма да се промени с тези потребителски данъци, то данъчните приходи ще се повишат значително.

Ако в цената са включени много данъци, както е при сегашната система, тогава те ще прекосяват националните граници заедно с продуктите. Така че хората в другите страни ще плащат също за швейцарските образование , инфраструктура и социални стандарти, когато си купуват швейцарски продукти. Това е една от несправедливостите и. А другата?

Една от многото причини да можем да купуваме вносни продукти толкова евтино в тази държава е, че хората които ги произвеждат получават по-малко социални придобивки, и съответно по-малко се добавя към цената.

Потребителският данък ще се добавя към всеки внос, към всичко което се внася в страната със цел продажба. Същият данък ще се прибавя и към продуктите, произведени в на териториятя на страната. Добавя се към продукта, защото е в полза на всички живеещи в нея. Но потребителският данък не може да се изнася.

Когато даден продукт пресича границата и се изнася, той прави това без своите данъци. Всяка страна е свободна да определя сама бюджета, който ще плаща на себе си. Потребителският данък /ДДС/ е справедливата данъчна система при глобализацията. Честна данъчна система за честна търговия.

Днес данъкът върху потреблението в Германия  е 19% и е най-големия източник на данъчни приходи. В Швеция той е 25 %. Данъкът е условие за членство в ЕС.

ДДС е данъкът на бъдещето. Това е данъкът на едно общество, изградено върху зависимости.

Един от хората, допринесли за въвеждането на ДДС в Германия, е Д-р Бенедиктус Хардорп. Нарича го разходен, или потребителски данък, и смята, че ДДС трябва да бъде единственият ни данък. Той казва: „Забелязал съм че подоходният данък има задържащ ефект, докато потребителският стимулира развитието на производството”

„Данъците върху потреблението позволяват на хората да се запитат по- ясно какво искат да постигнат в живота си.” Само ДДС това е най простото решение. Няма да е нужно да подаваме данъчни декларации и ще се освободим от всичко това.

Но ако ДДС остане единствения данък, какво би станало с данъчните облекчения?

Те обикновенно се смятат за социалния компонент, в данъчното облагане. При ДДС и бедните и богатите плащат еднакъв процент данък. Ами социалният компонент? Ще възстановяваме на всеки толкова ДДС, колкото да посреща основните си нужди. Това възстановено ДДС е базовият доход. И така кръгът се затваря. Връщаме се при базовият доход. Но този път без да се питаме „Как ще го финансираме?”, а по скоро питайки, как ДДС може да стане по-социален? При базирана на ДДС система, ДДС става данъчното облекчение, един вид възстановяване на данъци за посрещане на основните нужди за съответният стандарт. Базовият доход е логично следствие от ДДС като негов социален компонент, като възстановяване на данъчно облекчение. Фактът че това трябва да става безусловно, е очевиден.

Как би изглеждало това на практика?

Нека направим едно изчисление. Да приемем че имаме базов доход от 1000 лева, които всеки ще получава. Под формата на данъчно облекчение. Независимо от размера на дохода си. Ако нямам никакъв друг доход, пак ще имам тези 1000 лева базов доход. А тези изкарващи 500лева ще имат общ доход с базовия 1500 лева. Печелещите 1000 лева ще имат общ доход от 2000 лева и т.н. и всеки получава данъчно облекчение от 1000 лева под формата на базов доход. В такъв случай колко ще дава всеки за данъци? Ако вече няма подоходен данък и ДДС се добавя само в края на стойностната верига, то имаме ДДС от около 100%. Така че около 50% от крайната цена представлява декларирани данъци. Купувайки нещо за 10 лева означава да платим 5 за данъци. Плащащият 1000 ще е платил 500 за данъци и т.н. Но той вече ще е получил своя възстановен данък от  1000 лева, като безусловен базов доход( ББД) така че в действителност ще е платил данък 500 лева, или с други думи е получил -500 лева данък. Ако някой похарчи 1500 лева отново половината от цената ще представлява данъци, в случая 750 лева. Той ще е полчил 1000, и ще е платил -250 под формата на данъци. Или: В крайна сметка ще е получил 250 лева под формата на  ББД. Харчещият 2000 ще е допринесъл с 1000 лева за данъци. И следователно нито ще е платил, нито ще е получил данък.Само харчещите двойно на базовия си доход реално ще плащат данъци. За 3000 лева похарчени, платеният данък ще е 500 лева , за 5000 данъка ще е 1500 , а за 9000 ще бъде 3500 и т.н.

Потребление два пъти размера на ББД е нулевата точка за плащане на данъци. От тази точка нагоре ще се наблюдава нарастване. Харчещите 3000 ще се облагат със 17% от общата сума. А потребяващите 5000 вече ще са обложени с 30% и така за харчещите повече, данъкът може да достигне до 50%.

Виждаме че има прогресия и в двете посоки. Социалната прогресия на ДДС  ще бъде значително опростена с ББД. И разбира се ще е по ефективна. Според  левите партии потребителските данъци са регресивни. Твърдят също че повишението им означава бедните да плащат, много по висок процент от дохода си отколкото при личните данъци. Но управлението на подоходните данъци днес очевидно също не е прогресивно. Богатите имат все повече възможности да укриват част от доходите си, и да избягват данъци по различен начин. Можещите да си го позволят намаляват дохода си преди облагането му, така че подоходните данъци стават неефективни. И тежестта се поема от неможещите да си позволят този лукс. Както видяхме , подоходният данък е включен и в цените на продуктите, заедно с нарастването си, но без наличието на социална компенсация като ББД. Подоходният данък се е превърнал в една симулация. Или ни спестява нуждата да се замислим.

Как би изглеждал данъкът, добавен към крайния продукт като кръгла сума ако се включва в цените предварително като подоходни данъци?

Тук разходите за персонала са около ½  от общата цена. При системата с ББД те са само ¼ . В първия случай трудът е подложен на силен ценови натиск, той представлява най-голямата част от цената. В тези условия решенията за съкращения се взимат бързо. Във втория случай имаме по-голям толеранс, по- малко напрежение, и дори възможността  за наемане на нови служители. Това е ефектът на потребителския данък върху труда. Базовият доход води в същата посока. Част от базовия доход ще се покрие от вече съществуващите данъци. Останалото ще дойде от прогресията в данъчното облагане, което ще се превърне в частни приходи под формата на ББД. Дори за тези предоставящи стоките и инфраструктурата. Всички данъци се добавят към крайния продукт, едва когато той достигне до клиента.

Или когато „ Лате Макиатото” пристигне на масата ми цената се изчислява така. 1/3 от чашата  е цената за създаването на Макиатото, средната част от чашата е за ББД, а горната 1/3 показва стойността на всякакви други обществени задължения. И между другото всички цени са доход. Долната третина показва дохода на тези, които участват пряко в производството, Горната третина показва дохода на тези, които създават общите условия за бизнес и които изпълняват обществени задъления. Третината в средата е ББД за всички.

За сравнение с другото кафене, обложено по старата система, в нашето обложено по новата система разходите за труд вече няма да са почти ½ от крайната цена. Те ще са около 1/6. По този начин служителите с новата система  ще имат същия доход, но с редуциране.

Като от стария начин на облагане извадим данъците и по новата система добавим базовия доход. ( Цената на Макиатото не се променя)

Базовият доход заема част от сега съществуващият доход, като общото ниво на дохода не се променя. Това е принципът.

На практика, базовият доход ни дава силата да преговаряме. Ако например от работата си не изкарваме почти нищо. Може би тогава бих предпочел да си остана у дома и да се грижа за децата, или възрастните ми родители, които също имат своя базов доход. Или просто ще мързелувам. Няма да съм в офиса а у дома! При всеки случай, тези които напускат в мислите си, ще могат да го направят в действителност, имайки базов  доход. И да започнат нещо свое. Сами или с други. Да се заемат с нещо, което ги вдъхновява а не заради приходите, защото всеки има доход да се издържа докато твори или работи по някакъв свой собствен проект. Могат да се стартират изцяло нови инициативи, към които ще се присъединят всички които желаят, защото те също ще имат базов доход. Или просто ще изберат да продължат сегашната си работа. ББД предоставя равностойни условия за всички. Идеите ми за това как бих искал да работя придобиват повече важност. Реално сътрудничество.

При тези условия на работодателите ще се наложи да положат повече усилия. Ще настъпят значителни промени в бизнес кулурата. Размерът и нивото на заплатите стават въпрос на договаряне. Въпросът за договарянето има много лица. Ако в семейството само единият родител има редовен доход,  а другият не и децата получават детски издръжки, тогава единият е зависим от дохода на другия, както и децата.

ББД премахва зависимостта от дохода от местоработата или от семейството, давайки независимост на всеки човек. Базовият доход е еманципиращ. Създава равнопоставеност в рамките на семейството.

И повишава възможностите на трудовия пазар.

Ако вземем двама души работещи в една фирма колеги, с еднакви длъжности и заплати.

Намираме се в България 10000 лева е прилична сума. Но зависи от това колко души се издържат с тази сума. Иван има семейство- жена и две деца. Ако приемем, че в България имаме среден общ доход  от 2500 лев, а децата получават ½  от  базовия  доход. Тогава семейството на Иван ще има неговия ОД, базовия доход  на жена му, и този на децата. Общо 7500 лева. При старата система Иван трябва да работи усилено за да има такъв доход семейството му. Сега той може да работи само за 2500 лева а общият доход на семейството му ще остане непроменен.

Колегата му Георги живее сам. Има и едно куче. Но кучето не получава ББД. С базовия  доход за да има същата сума като преди при старата система Георги трябва да изкара по 7500 лева на работа. Тоест, очевидно,  Иван при новата система има предимство на пазара на труда. Защото той има семейство и всички имат базов доход и защото има по-стабилна опора и  сила да преговаря, и защото може да работи за по-малко пари от Георги, без от това да намалее доходът на семейството му.

Какво означава това за размера на заплатите? Не означава, че ще се плащат различни заплати на хора, вършещи еднаква работа. Нито пък означава, че нивото на дохода ще се диктува само от Георги, или само от Иван. Всъщност, ще се случи нещо различно. Нивото ще се установи някъде посредата. Около 5000 лева. Една фирма, с еднакви длъжности, с еднакво заплащане. По 5000 лева за Иван и Георги.

Освен създаването на ценности измерими в пари, могат да се създадат и друг вид ценности, на които не може да се постави цена.Това са създаването на културни, хуманни и социални ценности. Въвеждането на ББД ще позволи увеличение на извършвания сега безвъзмездно труд.

Например в здравния  сектор. Грижа за болни и близки хора. Духовни дейности. Време посветено на семейството. Самоусъвършенстване. Открити проучвания във всички сфери на живота и предприемачество целящо създаването на нещо ново.Дейности, който не са платени и не могат да се рационализират.

ББД ще ни позволи да мислим в тази посока.

Ще намалеят ли в резултат финансово измеримите дейности? Може би, защото някои хора ще работят по два дена седмично, и ще се грижат за баба си през останалото време? Която също има свой базов доход. При днешното ниво на автоматизация това няма да намали производителността.

Чрез тази по-здрава, и по-сигурна, креативна и даваща лична увереност социална основа, много неща ще придобият ново значение. И много от нещата за които днес няма ресурси ще станат възможни. Ще се увеличи икономическата динамика и финансово измеримите ценности.

След като ББД е научно обоснован, защо още не сме го въвели?

Може би нещо което е вътре в нас и насочва живота ни като компас е в противоречие с проблемите и възможностите ни днес. И неуспяваме да намерим изход.

И може би защото още не сме готови да се запитаме, дали всъщност нещо не е наред с вярванията ни, дали убежденията ни вече са непригодни към реалността, и затова отчаяно сме се вкопчили във това което имаме.

Опитваме се да организираме  всичко все повече, училищата, университетите- около намирането на работа.

Защото не можем да се откажем от представите си. Това всъщност е симптом.

Интензифицирането на старите идеи в тази нова ситуация, в която днес се намираме със всичките й възможности, и предпоставки, това интензифициране на старите идеи е признак, че те вече са отживелица.

Вече не става дума за запазване на старата система и функционирането и, а за създаването на видими алтернативи. Смятам че идеята за базов доход, ако започнем сега, прилагайки я локално чрез нашата местна валута, тази идея е един много добър пример за алтернативна система, която не е толкова нова или революционна. Базовият доход не е благотворителност.Това не е просто помощ. Това е „Гражданско право” Той е правото на всеки човек да участва в благополучието на нацията.

Във Бразилия  ББД е твърдо залегнал като национален закон  и поставен като бъдеща цел за постигане.

Днес всичко е въпрос на оцеляване.

Надявам се да намерим начин да премахнем  абсолютната бедност, да изградим справедливо общество, да подобрим разпределението на приходите, и да има повече свобода.

Можем първоначално да въведем базов доход за децата и чрез децата той ще обхване цялото общество.

Или можем да започнем със собствения  си доход. Като мислим за него по нов начин. Чрез дохода ние не просто награждаваме резултатите от труда всъщност чрез него позволяваме на хората да допринесат за обществото.

Работата която върши всеки от нас винаги е безценна, но тя  е възможна  единственно поради дохода. Може фондациите да поставят началото като облекчават хората финансово безусловно. Чрез субсидии, фондациите както и държавата са създали инструменти, с които да финансират независимия културен живот и социални проблеми.

Но те не са насочени към отделната личност като социален предприемач, или културен бизнесмен.Те не поставят отделната личност в центъра на вниманието, докато ББД прави точно това, поглеждайки сериозно на отделната личност. Идеите са налице но те се погребани, скрити зад грижи по оцеляването и грешни разбирания. Убеден съм че Безусловния Базов Доход ще позволи да се отключи по- голям потенциал който ще може да се върне в икономиката и обществото.

Въпросът е, каква е възвращаемоста от инвестиции по въвеждане на ББД.? И смятам че тя ще е достатъчно висока.

Ето защо трябва  да започнем с инвестицията.

Възрастният човек ще каже. Аз цял живот се мъча да се дисциплинирам, да стана пригоден за някаква смислена работа, или безсмислена, и сега идват тези младите, които нямат никаква дисциплина, и просто така трябва да им даваме пари? Но това е скандално!

Смятам че това е реалният аргумент за отхвърляне на ББД. Но понеже не изглежда добре и не прави добро впечатление да се каже това направо, хората казват: Да но как ще го финансираме ? .

Решаващият аргумент не е нищо повече от лично отмъщение.- На другите не трябва да им бъде по лесно отколкото на мен ми беше. – А базовият доход ще направи точно това.

Така че ако мога да се освободя от това желание за отмъщение, ще направя добро не само за приемане на базовия доход, но и за собственото си здраве и стойност като човешко същество.

———————————————————–