Интервюто на Жан-Клод Юнклер


 Жан-Клод Юнкер,човекът с най-дълъг административен опит в Европейския съюз, премиер- министър на Люксембург,  от години  се бори за една социална Европа. Той подчертава:

“Европейците се нуждаят от основен доход, валиден за всички”

Франкфуртер Рундшау: “Какво Ви говори терминът “Низша класа”?

Жан-Клод Юнкер: “Това е немски дебат. Не харесвам този термин. Но ако отразява положението на онези, които са изолирани, които не успяват да се справят, които са застрашени от крайна бедност, то тогава този термин описва една реалност, за която мнозина си затварят очите.”

Интервю с Жан-Клод Юнкер:

“От години се борите за минимални социални стандарти в Европа. В действителност обаче се наблюдава все повече несигурност в определени трудови правоотношения. На какво се дължи неуспехът на Европейската общност по отношение на социалната стабилност?” -

“На първо място причините трябва да се търсят в неправилната национална политика. През последните петнадесет години с нарастващо неодобрение наблюдавам как нередовните работни правоотношения, които по – рано с право можеха да се нарекат нетипични, все повече се превръщат в закономерност. В това отношение съм консервативен. Ще настъпи момент, когато голяма част от работещите ще  възроптаят срещу систематичната нестабилност, тъй като вече няма да се чувстват добре осигурени в тази Европа и нейните социални държави” -  предупреждава той в интервю на Франкфуртер Рундшау. “Мистър Евро” е един от най-активните защитници на европейската обща валута.

Работещите имат право на минимална сигурност. Ето защо трудовият договор с неограничен срок (?!?!) следва да бъде въведен като правило. Ако на всеки шест месеца професионалното Ви бъдеще е застрашено и трябва да се борите за него, не можете да планирате, не можете да предложите на децата си перспектива и в крайна сметка не можете да консумирате. А онези, които тачат новата мода на гъвкавост и борба за работно място, ще доживеят да видят какво са причинили чрез нея.”

“От какво се опасявате?” -

“Ще настъпи момент, когато голяма част от работещите ще възроптаят срещу систематичната нестабилност, тъй като вече няма да се чувстват добре осигурени в тази Европа и нейните социални държави. Дерегулацията на всяка цена в крайна сметка не е от полза и на икономиката, а по-скоро дори й вреди.Мнозина виждат нещата обаче другояче! Изразените от мен опасения нямат нищо общо с криворазбрана трудова романтика. Зад нея по-скоро се крие голямата ми загриженост, че голяма част от европейците /а това са именно работещите такива/ ще се отрекат от идеята на Европейския проект. На 1. януари 2007 Германия ще поеме председателството на Съвета на Европейския съюз. Федералното правителство иска да наблегне в този период предимно на социалната политика. Какво може и какво трябва да се направи? Европейската общност трябва да стане и Социална такава. В момента политиците на реда получават болезнени пристъпи само при мисълта за Социална Общност. Федералното правителство би трябвало да използва шестте си месеца председателство на съвета, за да съживи социалната политика в дългосрочен план. Надявам се това да не е акция от ден до пладне и да има действие повече от едно тримесечие.”

“Кои според Вас са абсолютно необходимите минимални социални стандарти?”-

“На първо място е основният доход. Това означава, че всеки, който живее в страна-членка на Европейския Съюз има право на минимален доход. Не е необходимо разбира се, той да е навсякъде еднакъв. Брюксел не би могъл да определи нивото, но следва да формулира принципните правила за социална сигурност. Някои приписват социалното напрежение в Европейската Общност на разширяването в източна посока.”

“Споделяте ли страховете от новата конкуренция?” -

“Разбирам ги, но не ги споделям. За да разберем правилно разширяването и шансовете свързани с него, трябва да се пренесем обратно във времето след Студената война. От 1990 г. насам по периферията на Европейския Съюз се появиха 23 нови държави. От осемте средноевропейски страни , които на 01. май 2004 г. встъпиха в ЕС, шест от тях не съществуваха като самостоятелни държави в началото на деветдесетте години. Изводът?  -  Имаше различни сценарии да допуснем страните напълно да се насладят на отново завоювания си или ново спечелен суверенитет на европейския континент. Това могат да направят страни, които не са обременени нито с граници, нито със закони. Ето защо дадохме зелена светлина на страните по пътя им към Европейския Съюз. В противен случай Европа днес би изглеждала значително по-зле.”

“Но все пак се разпространява разочарование, поради това че отношенията в някои от по-младите страни членки са значително по-нестабилни от очакваното?” -

“Това се дължи по-скоро на факта, че и в Средна Европа мнозина бяха обхванати от модата да превръщат трудовите взаимоотношения в несигурни, вместо в отрегулирани такива. Какво следва? Съюзът не е в състояние за изработи дори обща конституция? Аз оставам поддръжник на фундаменталния договор, тъй като Европа се нуждае от една обвързваща политическа рамка. По време на немското председателство ще се занимаем усилено с темата. Какво конкретно ще се случи, зависи от предстоящите избори във Франция и Холандия, които отхвърлиха съществуващите договорености.

Как би могъл да изглежда изходът на дилемата? Не би трябвало осемнадесетте държави, които до края на годината ще ратифицират договора, да се подчинят на диктата на черногледите. Тази групичка не следва да се самопровъзгласява за говорител на Европейския Съюз. Не подобава, някои да бягат от взимане на решение, само защото не смеят да направят експеримента си в къщи ; това например Испания и Люксембург направиха чрез референдум. След изключително тежки преговори изработеният  договор бе подписан от всичките 27 страни- членки. Сега всички те са задължени да го представят в страните си за ратифициране.”

“Дори с риск например Полша и Великобритания да не са съгласни ? ” – “Да. Ние трябва да се съобразим и с изложените съмнения на Франция и Холандия. И до къде може да доведе това? Договорът не бива да се унищожава, само защото отделни пасажи вече не са удобни на отделни страни. Неприемлива е представата на някои, да направим само първата част от договореностите в Европейски общ договор, а хартата за правата да оставим настрана и да забравим за третата част. Тези пасажи съдържат също и важни рамкови условия за една социална Европа. Необходимо е парламентът  да има също право на глас, що се касае до важни теми, засягащи гражданите, като свобода, право и сигурност.”

“Считате ли за възможно до Европейските избори 2009 г. да се осъществи един всеобхватен Рамков договор?” -

“Считам го за желателно, но малко реалистично, ако се стремим към жизнеспособно, а не недоносено решение.”

“Федералният президент на Германия Хорст Кьолер апелира неотдавна в интервю на Франкфуртер Рундшау към Европейския Съюз да търси усилено контактът със САЩ. Каква е Вашата гледна точка?” – ” Федералният президент е напълно прав. Никога не съм считал, че Европейският Съюз трябва да е конкурентно образование на САЩ. Европейската общност дори и в най-стабилната си форма не може да замени трансатлантическите взаимоотношения. Важни са и двете.”

“Ще подобри ли последната победа на демократите в Конгреса трансатлантическите взаимоотношения?” -

“Пак бях председател на ЕС, когато демократите поръчваха музиката в Белия Дом. Тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън пускаше в посока на Европа понякога не само хармонични звуци. Но все пак признавам, че тонът като цяло се подобри след изместването на републиканците от Сената и Президентския дом.”

Интервю: Ирине Сковроновски, Детлеф Фехтнеp

оргиналният текст от тук -

http://basisinkomen.nl/wp/wp-content/uploads/image/Juncker_wir_brauchen_in_Europa_ein_Grundeinkommen_fuer_alle.pdf