admin avatar
Full name:
Nickname:
admin
Website:
Description:

Posts by admin

Гарантиран базов доход е възможен за всеки – Мона Шоле

Гарантиран базов доход е възможен за всеки

линк линк статията http://bg.mondediplo.com/article1047.html

четвъртък 30ти май 2013, от Мона Шоле

В период на криза изглежда сякаш неуместно да си представяме живота различно устроен, с други, нови социални взаимоотношения. Но едва ли някога е било по-наложително да го сторим. В Европа, в Латинска Америка, в Азия все повече си проправя път идеята за всеобщо право на гарантиран доход.

РАБОТИМ и срещу труда си получаваме парично възнаграждение. Това мислене е залегнало толкова дълбоко в съзнанието ни, че перспективата за въвеждане на гарантиран доход, т.е. на всеки, извън трудовото му възнаграждение, да се полага месечна сума, с която да може да живее, звучи просто като пълна безсмислица. Все още се водим от убеждението, че средствата за нашето лично препитание трябва да се изтръгват с мъка от една безплодна и неблагодарна природа. А действителността е съвсем друга.

Стипендии за образование, платени отпуски по майчинство/бащинство, пенсии, семейни надбавки, помощи за безработни, режим за обезщетение на артисти с непостоянна заетост (като във Франция) и всякакви други минимални социални помощи доказват, че взаимовръзката между доход и труд не е еднозначна и неразривна. Колкото и недостатъчни или критикувани да са всички тези инструменти за парично подпомагане, те сочат, че ако гарантираният доход е утопия, то тази утопия е „вече тук“. В Германия само 41% от дохода на населението произтича пряко от работната заплата, твърдят Даниел Хани и Ено Шмидт в своя филм Базов доход (2008) [1]. А през 2005 г. 30% от дохода на френските граждани са представлявали допълнителни постъпления от преразпределението на различни парични фондове: „Независимо от идеологиите, въпреки ликвидирането на държавата на благоденствието, хулена от неолибералите, относителният дял на задължителните удръжки неспирно расте по времето на Митеран, Ширак и Саркози“ [2]. Ако изместим стрелката още малко в същата посока, лесно бихме постигнали всеки гражданин да бъде обезпечен и никой да не изпада в недоимък (вж. статията „Финансиране на универсалната парична помощ“).

Първото следствие от въвеждането на гарантиран базов доход е премахването на безработицата като проблем както за обществото, така и като причинител на големи тревоги у отделните индивиди. Така, като начало, ще се спестят средствата за постигане на официалната цел за пълна трудова заетост. Вече нищо не би оправдало огромните „подаръци“ за предприятия и фирми, за да се поощрява назначаването на персонал. Нека напомним, че политиките на намаление или освобождаване от социални вноски, провеждани със спомената цел, се покачват от 1,9 милиарда евро през 1992 г. на 30,7 милиарда през 2008 г. [3]. И да не забравяме как през 1989 г. южнокорейската фирма „Даеву“ получи 35 милиона евро, за да построи три завода в Лотарингия, които закри през 2002 г. и остави хиляда души без работа. Освен това, тъй като гарантираният доход е универсален и безусловен – получават го и бедни, и богати, като последните го връщат чрез данъците, той би довел до икономии от цялата административна работа по следене и контрол над ползващите социални помощи, което само по себе си представлява унизителен, вмешателски и наставнически метод [4].

Да уточним за какво точно става дума. Говорим за мярка, предложена през 60-те години на XX век от толкова различни икономисти, като Джеймс Тобин (инициатор на проекта за такса върху финансовите транзакции) и либерала Милтън Фридман, което е слисващо като факт. Но спомената разлика съществува и днес. Във Франция гарантираният доход, предлаган от Кристин Бутен (Християндемократическата партия), се различава от защитавания от Ив Коше (еколог) или от движение „Утопия“, в политическия спектър на Зелените и на Лявата партия.

Твърде ниският базов доход, наложен от либералите, който не позволява да се живее без платена работа, действа като вид дотация за предприятията и се вписва в стремежа им да унищожат социалната закрила. Това е идеята за отрицателния данък на Фридман (вж. статията „Мишел Фуко, държавата и добрите бедни”). При левите версии, обратно, този доход трябва да бъде достатъчен, за да се живее с него независимо от трънливите въпроси, които естествено възникват при самото определение на понятието „достатъчен“. Освен това, той е немислим без обща защита на обществените услуги, на социалното осигуряване (здравно, пенсионно, за безработица), както и на някои социални помощи. Няма спор и по някои други признаци. Трябва да се изплаща месечно не на всяко домакинство, а на всяко физическо лице, от раждането му до края на живота му (като непълнолетните получават по-малки суми от възрастните), не подлежи на никакви условия и е безвъзмезден, освен това е съвместим с трудовите възнаграждения.

Така всеки човек ще може да избере как да живее – да продължи да работи или да разполага изцяло с времето си, като се задоволи с по-скромно потребление, а би могъл да редува двата варианта. Така периодите на незаетост не биха будили подозрение, тъй като заплатеният труд няма да е единственият вид призната дейност. Онези, които изберат да живеят единствено с гарантирания доход, ще могат изцяло да се отдадат самостоятелно или колективно на задачи, които ги влекат или те смятат за истински обществено полезни.

Проектът залага в голяма степен на многобройните възможности за свободен асоциативен живот, които ще се разкрият след въвеждането му. През 2004 г. двама изследователи от Льовенския католически университет изучават възможния ефект от въвеждане на базов доход, като разглеждат случаите на победители в играта „Win for life“ („Печалба за цял живот“), белгийски еквивалент на френския конкурс „Tac o Tac TV, gagnant à vie“, чиято награда е месечен доход. Но публицистът Батист Милондо изтъква една много съществена разлика между двете ситуации, които карат авторите да преразгледат изводите си: „Докато бенефициентът на гарантиран доход е заобиколен от себеподобни, победителят от лотарията е напълно изолиран. А стойността на свободното време е право пропорционална на броя хора, с които то може да бъде споделено.“ [5] Така че гарантираният доход значително би променил за много хора отношението към труда, към времето, към потреблението и към околните и в този смисъл би имал заразителен ефект дори върху избралите платената работа. Затова можем да твърдим, че той ще наложи създаване на нови начини за социализация на личността, без които има риск част от населението да се изолира, например жените, които биха останали ограничени в рамките на дома.

От кампанията на демократите в САЩ през 1972 г. до Белгия през 80-те години

Прогресивната идея за базов доход се заражда в САЩ след войната. През 1968 г. Тобин, заедно с Пол Самюелсън, Джон Кенет Гълбрайт и още хиляда и двеста други икономисти, повежда инициатива в този дух, а като съветник на Джордж Макгавърн успява да включи своя проект за демогрант (гарантиран доход по демографски признак) в програмата му по време на кампанията за президентските избори от 1972 г. Но след тежкото поражение на кандидата на демократите и победата на Ричард Никсън проектът е погребан.

Появява се отново в Европа, първо в Холандия през 80-те години [6]. В Белгия през 1984 г. група учени и синдикалисти около философа и икономист Филип Ван Парис основават колектива „Шарл Фурие“. През 1986 г. на колоквиум в Льовенския католически университет се ражда Европейската мрежа за базов доход (Basic Income European Network, BIEN), която през 2004 г. ще прерасне в Световна мрежа за базов доход (Basic Income Earth Network). Един от основателите ѝ, Гай Стендинг, икономист в Международната организация по труда (МОТ), взима участие в експериментирането на проекта за гарантиран доход в Индия в началото на 2011 г. (вж. статията „В Индия един експеримент съживява селата”).

Във Франция идеята изниква сред движения на студенти и безработни

В Германия идеята набира особена сила и се разисква все повече през последните години благодарение на кампанията на северогерманката Сюзан Вист. В продължение на дванадесет години тя е живяла в каравана от жажда за свобода, но и от нуждата да не плаща наем. Работила е в детска консултация и едва е свързвала двата края. Когато вследствие на данъчна реформа семейните ѝ надбавки били причислени към облагаемия доход, тя била дълбоко възмутена. След като се запознава с Хани и Шмидт, основателите в немска Швейцария на „Инициативата за базов доход“, тя изцяло възприема техните виждания по въпроса. Г-жа Вист организира публична петиция, която има голям успех и влиза за обсъждане в Бундестага през 2010 г., а пътьом спомага за широкото разпространение на филма на Хани и Шмидт.

Във Франция искането за гарантиран доход узря по време на протестите на учащата се младеж срещу проекта за първоначалния трудово-професионален договор (CIP) на правителството на Едуар Баладюр през 1994 г. В Париж се създаде Агитационният колектив за оптимален гарантиран доход (CARGO), който бързо се присъедини към движението за Обединено действие срещу безработицата (AC!). Стана отново актуално през зимата на 1997-1998 г., когато се организираха масови демонстрации на безработни. В същия период философът Андре Горц се присъедини към идеята [7], която намери отзвук и в средите на основаващото се тогава алтерглобалистко движение [8]. Ален Кайе, основоположник на Движението за антиутилитаризъм в социалните науки (MAUSS), също стана негов привърженик.

Накрая, в отговор на посегателствата от 2003 г. насам над системата им на обезщетения, част от работещите с непостоянна заетост в бранша на сценичните изкуства започнаха да се организират на борба техният режим на помощи не само да се съхрани, но и да се прилага за цялото население. Целта е да се обезпечат периодите без работа, които се редуват с периоди на заетост, тъй като те са взаимнообусловени и необходими. Съпричастието му с тази кауза накара кмета на IV район в Париж, социалиста Кристоф Жирар, в навечерието на конгреса на Социалистическата партия през октомври 2012 г. да се застъпи за постепенно въвеждане на универсален доход [9].

Схващането, че обществото дължи на своите членове средства за съществуване, не отсъстваше от парламентарните обсъждания и по-рано, при правителството на Мишел Рокар (1988), макар и да не остана особена следа от него след окончателното гласуване на решението за въвеждане на минимален социален доход (revenu minimum d’insertion – RMI). От страна на левицата, като се започне от Жан-Мишел Белорже, докладчик на текста, се чуха гласове, които оспорваха обвързването на минималния социален доход с „положените усилия“. Тези гласове питаха също доколко има основание да се говори за „право“ на доход, ако получаването му зависи от това да се минава на комисия, както и да се изпълнява някакво изискване в замяна [10]. Подобен е и тонът на прямия лозунг на безработните демонстранти: „Дайте пари да живеем!“ Той ясно говори за правото на всеки да живее достойно в едно общество, което не е застрашено от оскъдица.

В радикалната левица обаче няма единодушие по въпроса за гарантирания доход. При толкова разнороден набор защитници, проектът едва ли се намира в добри ръце. Освен това много аспекти на нейния проект се различават от обичайните инициативи на антикапиталистическата левица. Заради закостенялото мислене на хората идеята трудно би се наложила, но дори и да успее, осъществяването ѝ няма да реши всички съществуващи проблеми. Пък и не това е целта на защитниците ѝ.

Базовият доход цели най-напред да подсигури екзистенц-минимум на всички, както в северните страни, така и в южните, където също има привърженици. Смята се, че по принцип в развиващите се страни той ще стимулира стопанската дейност, докато в развития свят ще послужи за известно ограничаване на икономическата активност и по тази причина интересува еколозите. В западните държави гарантираният доход ще създаде възможност да се избегнат безработицата, трудовата нестабилност, лошите жилищни условия, работният недоимък, а за някои трудещи се – физическият и психическият тормоз на работните им места. Но той не би могъл да повали капитализма като строй, не би изкоренил неравенството, дори и да прерасне в максимален доход [11], както някои предлагат. Именно в това го упрекват мнозина. Анархокомунистът Клод Гийон, оценяващ базовия доход като твърде боязлива програма, осмива в една своя книга това, което той нарича „гарантизъм“. Все пак твърди, че не желае „да използва злото, за да послужи като двигател на бунта“, и признава, че политиката се обсъжда по-добре с пълен стомах [12]…

Промяна, която изисква доверие към хората

Базовият доход означава не толкова да се смени един несправедлив обществен строй с друг справедлив. Той по-скоро ще даде „културен тласък напред“ на обществото, ако цитираме подзаглавието на филма на Хани и Шмидт. Ще донесе признание на извънпазарните дейности и ще ги насърчи, като по този начин ще подтикне обществото към голям прелом с непредвидими последствия. Да се предостави на хората възможността да избират сами, значи да им се гласува доверие. Антикапиталистическата левица не споделя крутия анализ на либералния публицист Никола Баврез, според когото „свободното време за най-скромните прослойки е равностойно на алкохолизъм, увеличение на насилието и престъпността“ [13]. Но въпреки това тя защитава радикални проекти, в които често присъства едно доста сковано разбиране за „качествен живот“.

Разграничаването от този начин на мислене вдъхновява швейцарския активист Оливер Сеегер, съавтор на френската версия на филма Базов доход и бивш член на „Лонго Май“, кооперативна земеделска общност, създадена след събитията от 1968 г. в района Алп дьо От Прованс [14]. След зряло преосмисляне той отрича правилността на „негласното предубеждение, че [неговите другари и той] са революционен авангард, тесен елит, който се готви за деня с главно „Д“. Според него гарантираният доход ще позволи тъкмо обратното, „да оставим най-после хората на свобода, да не мислим вместо тях, да не им предъвкваме определена идеология, която да са осъдени да следват“. Допълва, че такава една промяна на обществото никак няма да е лесна: „Силно се надявам хората да получат главоболие, да ги заболи сърце, корем, да им се разстрои целият метаболизъм, стига да се замислят над това, което наистина желаят! Нима може да стане по друг начин, след като години наред само сме знаели да ходим безропотно на работа? Но много ми се иска да имам шанса да видя какво ще се получи.“ [15]

Друга сериозна критика по адрес на гарантирания доход се дължи на факта, че той изцяло поставя под въпрос постановката за наемния труд, откъдето води началото си организираното работническо движение. Точно в условията на наемния труд то изгражда всички свои оръдия на борба срещу експлоатацията и постига всички свои завоевания, от платените отпуски до социалната защита. Понякога дори се забравя, че „изчезването на наемния труд“ е една от целите, записани от Общата конфедерация на труда (CGT) в Амиенската харта през 1906 година… От друга страна, за профсъюзните дейци и за сродните с тях политически течения трудът е незаменим източник на достойнство и себеосъществяване. Икономистът Жан-Мари Арибе, член на Асоциацията за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите (Attac), смята, че „както и да гледаме на него, трудът си остава основен вектор на социалната интеграция, тъй като прави от човека пълноценна личност, производител и гражданин“ [16].

Парадоксално тъкмо защитата на труда мотивира някои застъпници на гарантирания доход. Те смятат, че той е средство за подобрение на условията на труд и начин да се разреши едно коренно противоречие: „правото на труд“ е записано в Декларацията за правата на човека и гражданина, но както се питат Хани и Шмидт в своя филм „може ли да съществува право, което те задължава да вършиш нещо?“ Базовият доход ще позволи на някои наемни работници да престанат да бъдат такива, а на някои безработни да започнат отново работа. Спокойствието, че не разиграваш на карта оцеляването си, дава по-голяма способност за договаряне с работодателя, особено когато става дума за тежък труд. Ван Парис и Яник Вандерборгт ни канят също да си представим преимуществото на гарантирания доход „в случай на продължителна стачка“ [17]…

От различна гледна точка други последователи на идеята, най-често представители на едно смаляващо се течение (по-конкретно Милондо и „Утопия“), основателно критикуват наемния труд. Те изтъкват, че най-често повечето видове труд не само не повишават самочувствието или усещането за принос към общото благо, а по-скоро пораждат у хората точно обратно чувство. Но дори платената работа да има положителен ефект в споменатия смисъл, то увеличението на производителността на труда вследствие на техническия прогрес така или иначе няма да позволи всеки да се сдобие с работа. Бернар Фрио, застъпник на безусловната доживотна заплата без предварителни условия, финансирана чрез разширяване на системата за данъчно облагане, е съгласен с горния анализ: „По-добре да не вършиш нищо, отколкото да работиш като инспекторка, разгадаваща смисъла на държавната служба, или да си работник, който произвежда стерилни посеви за „Монсанто“. Той окачествява пълната трудова заетост от „тридесетте славни години“ като неосъществима в наши дни „легенда“ и добавя: „Нека не забравяме, че така наречената пълна заетост от 60-те години се отнася само за работещите мъже.“ [18]

Нехаен щурец, усърдна мравка или опрашваща пчела?

Вдъхновеното от италианската работническа автономия идейно течение, чиито представители във Франция са Ян Мулие-Бутан и съоснователят на CARGO Лоран Гийото, основава своята критика на наемния труд върху понятието съвкупен интелект, заето от Карл Маркс. В своето Въведение към Критика на политическата икономия Маркс предсказва, че ще дойде време, в което натрупаното познание от обществото през вековете като цяло ще се превърне в двигател на създаването на стойност. Съвременната нематериална икономика кара читателите му да твърдят, че това време е дошло. Затова оттук нататък капитализмът може само да става все по-агресивно паразитен: той не спира да си присвоява изградените независимо от него умения и способности у хората, които освен това не се нуждаят от него, за да ги реализират.

Следователно създаването на богатство ще се разиграва основно извън сферата на заплатения труд. До фигурите на нехайния щурец и усърдната работна мравка Мулие-Бутан поставя трето действащо лице – пчелата. Нейната опрашваща дейност не създава пряка стойност, но нито едно производство не може да съществува без нейния труд. По същия начин всеки човек участва непряко в икономиката с най-обикновените си ежедневни занимания.

Аргументът е чудесен, за да се запокитят като безсъдържателни призрачните образи на мързеливи и безполезни „храненици“, живеещи на гърба на другите, размахвани непрестанно от демагозите. Но той не бива да се използва сам по себе си като основание за гарантирания доход, в това има клопка, за която Горц предупреждава: „Така не напускаме границите на стойността труд и на продуктивизма.“ А „основният доход има смисъл само ако не изисква и не заплаща нищо“. Напротив, той трябва да даде възможност за създаване на „богатства с непарично изражение“ [19].

Изобщо няма нужда да се позоваваме на съвкупния интелект, за да изградим теория за въвеждане на гарантиран доход. През 1796 г. в своята Аграрна справедливост един от основоположниците на идеята, англоамериканският революционер Томас Пейн, разглежда гарантирания доход като справедливо обезщетение за присвоената от неколцина земя, тъй като тя принципно принадлежи на всички…

LE MONDE DIPLOMATIQUE

- Превод Христина Костова
Бележки под линия

[1] http://le-revenu-de-base.blogspot.fr.

[2] Yann Moulier-Boutang, L’Abeille et l’Economiste (Пчелата и икономистът), Carnets Nord, Париж, 2010.

[3] Проектозакон за финансиране на социалното осигуряване за 2013 г., анекс 5.

[4] Трудовата борса най-вероятно ще продължи да съществува, тъй като винаги ще има пазар на труда, но мисията ù ще се промени коренно.

[5] Baptiste Mylondo, Un revenu pour tous. Précis d’utopie réaliste, (Доход за всички. Наръчник по реалистична утопия), Utopia, Париж, 2010.

[6] Вж. Yannick Vanderborght, Philippe Van Parijs, L’Allocation universelle (Универсални надбавки), La Découverte, сборник „Repères“, Париж, 2005.

[7] André Gorz, Misères du présent, richesse du possible (Несгоди на настоящето, богатство на възможности), Galilée, Париж, 1997.

[8] Вж. Jean-Paul Maréchal, „Revenu minimum ou „deuxième chèque“?“ (Минимален доход или „втора заплата“?) и Ignacio Ramonet, „L’aurore“ („Зората“), Le Monde diplomatique, съответно март 1993 и януари 2000. Вж. също Yoland Bresson, „Instaurer un revenu d’existence contre l’exclusion“ (Да се въведе минимален жизнен доход срещу социалното изолиране), Le Monde diplomatique, февруари 1994. През 1989 г. Бресон създава Асоциацията за въвеждане на минимален жизнен доход (AIRE) и е съосновател на BIEN. Той е критикуван заради ниската сума, която предлага и която го нарежда сред „десните“ застъпници на гарантирания доход.

[9] Christophe Girard, „Ma contribution pour le congrès du PS, pour un revenu social garanti“ (Моят принос за конгреса на Социалистическата партия, за гарантиран социален доход), 4 септември 2012, www.huffingtonpost.fr.

[10] Laurent Geffroy, Garantir le revenu. Histoire et actualité d’une utopie concrète (Гарантиране на доход. История и настояще на една конкретна утопия), La Découverte – Mauss, сборник „Recherches“, Париж, 2002.

[11] Вж. Сам Пицигати, „Да се въведе таван на доходите, една американска идея“, Монд дипломатик в Дума, 2 февруари 2012.

[12] Claude Guillon, Economie de la misère (Икономика на мизерията), La Digitale, Кимперле, 1999.

[13] 20 Minutes, Париж, 7 октомври 2003.

[14] Вж. Ingrid Carlander, „Les irréductibles de Longo Maï“ (Непримиримите от „Лонго Май“), Le Monde diplomatique, март 1996.

[15] „Revenu garanti, „la première vision positive du XXIe siècle“ (Гарантиран доход – „първото положително гледище на XXI век“), декември 2010, www.peripheries.net.

[16] Цитиран от Baptiste Mylondo, Un revenu pour tous, цит. съч.

[17] L’Allocation universelle, цит. съч.

[18] Bernard Friot, L’Enjeu du salaire (Заплатата като залог), La Dispute, сборник „Travail et salariat“ (Работа и наемен труд), Париж, 2012.

[19] André Gorz, L’Immatériel (Нематериалното), Galilée, Париж, 2003.


ПРИЗИВ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ББД

В предпечатна подготовка е книжката/диплянката/ за ББД, която сме я поставили, като последна разработка на проекта:

ББД последен печат 02.2014_pdf
ББД корица 02.2014

Имаме идеята да разпространяваме тази книжка като я подаряваме лично на хора, които не ползват интензивно Интернет, когато организираме или присъстваме на публични мероприятия.

С тази цел създадохме банкова сметка за набирането на средства за отпечатване. Отговорници по публичното отчитане на средствата и упълномощени да се разпореждат със същите са:  Иван Андонов, Юлиана Василева и Галина Христова.
Ще сме благодарни на всеки, който ни подкрепи!

 

Първа Инвестиционна Банка,
банков код FINVBGSF
IBAN: BG22 FINV915 042 159 16 162
Иван Марио Андонов

 

Благодарим Ви!

книга1книга2


Гарантиран базов доход е възможен за всеки

четвъртък 30-ти май 2013, от Мона Шоле

В период на криза изглежда сякаш неуместно да си представяме живота различно устроен, с други, нови социални взаимоотношения. Но едва ли някога е било по-наложително да го сторим. В Европа, в Латинска Америка, в Азия все повече си проправя път идеята за всеобщо право на гарантиран доход.

РАБОТИМ и срещу труда си получаваме парично възнаграждение. Това мислене е залегнало толкова дълбоко в съзнанието ни, че перспективата за въвеждане на гарантиран доход, т.е. на всеки, извън трудовото му възнаграждение, да се полага месечна сума, с която да може да живее, звучи просто като пълна безсмислица. Все още се водим от убеждението, че средствата за нашето лично препитание трябва да се изтръгват с мъка от една безплодна и неблагодарна природа. А действителността е съвсем друга.

Стипендии за образование, платени отпуски по майчинство/бащинство, пенсии, семейни надбавки, помощи за безработни, режим за обезщетение на артисти с непостоянна заетост (като във Франция) и всякакви други минимални социални помощи доказват, че взаимовръзката между доход и труд не е еднозначна и неразривна. Колкото и недостатъчни или критикувани да са всички тези инструменти за парично подпомагане, те сочат, че ако гарантираният доход е утопия, то тази утопия е „вече тук“. В Германия само 41% от дохода на населението произтича пряко от работната заплата, твърдят Даниел Хани и Ено Шмидт в своя филм Базов доход (2008) [1]. А през 2005 г. 30% от дохода на френските граждани са представлявали допълнителни постъпления от преразпределението на различни парични фондове: „Независимо от идеологиите, въпреки ликвидирането на държавата на благоденствието, хулена от неолибералите, относителният дял на задължителните удръжки неспирно расте по времето на Митеран, Ширак и Саркози“ [2]. Ако изместим стрелката още малко в същата посока, лесно бихме постигнали всеки гражданин да бъде обезпечен и никой да не изпада в недоимък (вж. статията „Финансиране на универсалната парична помощ“).

Първото следствие от въвеждането на гарантиран базов доход е премахването на безработицата като проблем както за обществото, така и като причинител на големи тревоги у отделните индивиди. Така, като начало, ще се спестят средствата за постигане на официалната цел за пълна трудова заетост. Вече нищо не би оправдало огромните „подаръци“ за предприятия и фирми, за да се поощрява назначаването на персонал. Нека напомним, че политиките на намаление или освобождаване от социални вноски, провеждани със спомената цел, се покачват от 1,9 милиарда евро през 1992 г. на 30,7 милиарда през 2008 г. [3]. И да не забравяме как през 1989 г. южнокорейската фирма „Даеву“ получи 35 милиона евро, за да построи три завода в Лотарингия, които закри през 2002 г. и остави хиляда души без работа. Освен това, тъй като гарантираният доход е универсален и безусловен – получават го и бедни, и богати, като последните го връщат чрез данъците, той би довел до икономии от цялата административна работа по следене и контрол над ползващите социални помощи, което само по себе си представлява унизителен, вмешателски и наставнически метод [4].

 

Да уточним за какво точно става дума. Говорим за мярка, предложена през 60-те години на XX век от толкова различни икономисти, като Джеймс Тобин (инициатор на проекта за такса върху финансовите транзакции) и либерала Милтън Фридман, което е слисващо като факт. Но спомената разлика съществува и днес. Във Франция гарантираният доход, предлаган от Кристин Бутен (Християндемократическата партия), се различава от защитавания от Ив Коше (еколог) или от движение „Утопия“, в политическия спектър на Зелените и на Лявата партия.

 

Твърде ниският базов доход, наложен от либералите, който не позволява да се живее без платена работа, действа като вид дотация за предприятията и се вписва в стремежа им да унищожат социалната закрила. Това е идеята за отрицателния данък на Фридман (вж. статията „Мишел Фуко, държавата и добрите бедни”). При левите версии, обратно, този доход трябва да бъде достатъчен, за да се живее с него независимо от трънливите въпроси, които естествено възникват при самото определение на понятието „достатъчен“. Освен това, той е немислим без обща защита на обществените услуги, на социалното осигуряване (здравно, пенсионно, за безработица), както и на някои социални помощи. Няма спор и по някои други признаци. Трябва да се изплаща месечно не на всяко домакинство, а на всяко физическо лице, от раждането му до края на живота му (като непълнолетните получават по-малки суми от възрастните), не подлежи на никакви условия и е безвъзмезден, освен това е съвместим с трудовите възнаграждения.

Така всеки човек ще може да избере как да живее – да продължи да работи или да разполага изцяло с времето си, като се задоволи с по-скромно потребление, а би могъл да редува двата варианта. Така периодите на незаетост не биха будили подозрение, тъй като заплатеният труд няма да е единственият вид призната дейност. Онези, които изберат да живеят единствено с гарантирания доход, ще могат изцяло да се отдадат самостоятелно или колективно на задачи, които ги влекат или те смятат за истински обществено полезни.

Проектът залага в голяма степен на многобройните възможности за свободен асоциативен живот, които ще се разкрият след въвеждането му. През 2004 г. двама изследователи от Льовенския католически университет изучават възможния ефект от въвеждане на базов доход, като разглеждат случаите на победители в играта „Win for life“ („Печалба за цял живот“), белгийски еквивалент на френския конкурс „Tac o Tac TV, gagnant à vie“, чиято награда е месечен доход. Но публицистът Батист Милондо изтъква една много съществена разлика между двете ситуации, които карат авторите да преразгледат изводите си: „Докато бенефициентът на гарантиран доход е заобиколен от себеподобни, победителят от лотарията е напълно изолиран. А стойността на свободното време е право пропорционална на броя хора, с които то може да бъде споделено.“ [5] Така че гарантираният доход значително би променил за много хора отношението към труда, към времето, към потреблението и към околните и в този смисъл би имал заразителен ефект дори върху избралите платената работа. Затова можем да твърдим, че той ще наложи създаване на нови начини за социализация на личността, без които има риск част от населението да се изолира, например жените, които биха останали ограничени в рамките на дома.

От кампанията на демократите в САЩ през 1972 г. до Белгия през 80-те години

Прогресивната идея за базов доход се заражда в САЩ след войната. През 1968 г. Тобин, заедно с Пол Самюелсън, Джон Кенет Гълбрайт и още хиляда и двеста други икономисти, повежда инициатива в този дух, а като съветник на Джордж Макгавърн успява да включи своя проект за демогрант (гарантиран доход по демографски признак) в програмата му по време на кампанията за президентските избори от 1972 г. Но след тежкото поражение на кандидата на демократите и победата на Ричард Никсън проектът е погребан.

Появява се отново в Европа, първо в Холандия през 80-те години [6]. В Белгия през 1984 г. група учени и синдикалисти около философа и икономист Филип Ван Парис основават колектива „Шарл Фурие“. През 1986 г. на колоквиум в Льовенския католически университет се ражда Европейската мрежа за базов доход (Basic Income European Network, BIEN), която през 2004 г. ще прерасне в Световна мрежа за базов доход (Basic Income Earth Network). Един от основателите ѝ, Гай Стендинг, икономист в Международната организация по труда (МОТ), взима участие в експериментирането на проекта за гарантиран доход в Индия в началото на 2011 г. (вж. статията „В Индия един експеримент съживява селата”).

Във Франция идеята изниква сред движения на студенти и безработни

В Германия идеята набира особена сила и се разисква все повече през последните години благодарение на кампанията на северогерманката Сюзан Вист. В продължение на дванадесет години тя е живяла в каравана от жажда за свобода, но и от нуждата да не плаща наем. Работила е в детска консултация и едва е свързвала двата края. Когато вследствие на данъчна реформа семейните ѝ надбавки били причислени към облагаемия доход, тя била дълбоко възмутена. След като се запознава с Хани и Шмидт, основателите в немска Швейцария на „Инициативата за базов доход“, тя изцяло възприема техните виждания по въпроса. Г-жа Вист организира публична петиция, която има голям успех и влиза за обсъждане в Бундестага през 2010 г., а пътьом спомага за широкото разпространение на филма на Хани и Шмидт.

Във Франция искането за гарантиран доход узря по време на протестите на учащата се младеж срещу проекта за първоначалния трудово-професионален договор (CIP) на правителството на Едуар Баладюр през 1994 г. В Париж се създаде Агитационният колектив за оптимален гарантиран доход (CARGO), който бързо се присъедини към движението за Обединено действие срещу безработицата (AC!). Стана отново актуално през зимата на 1997-1998 г., когато се организираха масови демонстрации на безработни. В същия период философът Андре Горц се присъедини към идеята [7], която намери отзвук и в средите на основаващото се тогава алтерглобалистко движение [8]. Ален Кайе, основоположник на Движението за антиутилитаризъм в социалните науки (MAUSS), също стана негов привърженик.

Накрая, в отговор на посегателствата от 2003 г. насам над системата им на обезщетения, част от работещите с непостоянна заетост в бранша на сценичните изкуства започнаха да се организират на борба техният режим на помощи не само да се съхрани, но и да се прилага за цялото население. Целта е да се обезпечат периодите без работа, които се редуват с периоди на заетост, тъй като те са взаимнообусловени и необходими. Съпричастието му с тази кауза накара кмета на IV район в Париж, социалиста Кристоф Жирар, в навечерието на конгреса на Социалистическата партия през октомври 2012 г. да се застъпи за постепенно въвеждане на универсален доход [9].

Схващането, че обществото дължи на своите членове средства за съществуване, не отсъстваше от парламентарните обсъждания и по-рано, при правителството на Мишел Рокар (1988), макар и да не остана особена следа от него след окончателното гласуване на решението за въвеждане на минимален социален доход (revenu minimum d’insertion – RMI). От страна на левицата, като се започне от Жан-Мишел Белорже, докладчик на текста, се чуха гласове, които оспорваха обвързването на минималния социален доход с „положените усилия“. Тези гласове питаха също доколко има основание да се говори за „право“ на доход, ако получаването му зависи от това да се минава на комисия, както и да се изпълнява някакво изискване в замяна [10]. Подобен е и тонът на прямия лозунг на безработните демонстранти: „Дайте пари да живеем!“ Той ясно говори за правото на всеки да живее достойно в едно общество, което не е застрашено от оскъдица.

В радикалната левица обаче няма единодушие по въпроса за гарантирания доход. При толкова разнороден набор защитници, проектът едва ли се намира в добри ръце. Освен това много аспекти на нейния проект се различават от обичайните инициативи на антикапиталистическата левица. Заради закостенялото мислене на хората идеята трудно би се наложила, но дори и да успее, осъществяването ѝ няма да реши всички съществуващи проблеми. Пък и не това е целта на защитниците ѝ.

Базовият доход цели най-напред да подсигури екзистенц-минимум на всички, както в северните страни, така и в южните, където също има привърженици. Смята се, че по принцип в развиващите се страни той ще стимулира стопанската дейност, докато в развития свят ще послужи за известно ограничаване на икономическата активност и по тази причина интересува еколозите. В западните държави гарантираният доход ще създаде възможност да се избегнат безработицата, трудовата нестабилност, лошите жилищни условия, работният недоимък, а за някои трудещи се – физическият и психическият тормоз на работните им места. Но той не би могъл да повали капитализма като строй, не би изкоренил неравенството, дори и да прерасне в максимален доход [11], както някои предлагат. Именно в това го упрекват мнозина. Анархокомунистът Клод Гийон, оценяващ базовия доход като твърде боязлива програма, осмива в една своя книга това, което той нарича „гарантизъм“. Все пак твърди, че не желае „да използва злото, за да послужи като двигател на бунта“, и признава, че политиката се обсъжда по-добре с пълен стомах [12]…

Промяна, която изисква доверие към хората

Базовият доход означава не толкова да се смени един несправедлив обществен строй с друг справедлив. Той по-скоро ще даде „културен тласък напред“ на обществото, ако цитираме подзаглавието на филма на Хани и Шмидт. Ще донесе признание на извънпазарните дейности и ще ги насърчи, като по този начин ще подтикне обществото към голям прелом с непредвидими последствия. Да се предостави на хората възможността да избират сами, значи да им се гласува доверие. Антикапиталистическата левица не споделя крутия анализ на либералния публицист Никола Баврез, според когото „свободното време за най-скромните прослойки е равностойно на алкохолизъм, увеличение на насилието и престъпността“ [13]. Но въпреки това тя защитава радикални проекти, в които често присъства едно доста сковано разбиране за „качествен живот“.

Разграничаването от този начин на мислене вдъхновява швейцарския активист Оливер Сеегер, съавтор на френската версия на филма Базов доход и бивш член на „Лонго Май“, кооперативна земеделска общност, създадена след събитията от 1968 г. в района Алп дьо От Прованс [14]. След зряло преосмисляне той отрича правилността на „негласното предубеждение, че [неговите другари и той] са революционен авангард, тесен елит, който се готви за деня с главно „Д“. Според него гарантираният доход ще позволи тъкмо обратното, „да оставим най-после хората на свобода, да не мислим вместо тях, да не им предъвкваме определена идеология, която да са осъдени да следват“. Допълва, че такава една промяна на обществото никак няма да е лесна: „Силно се надявам хората да получат главоболие, да ги заболи сърце, корем, да им се разстрои целият метаболизъм, стига да се замислят над това, което наистина желаят! Нима може да стане по друг начин, след като години наред само сме знаели да ходим безропотно на работа? Но много ми се иска да имам шанса да видя какво ще се получи.“ [15]

Друга сериозна критика по адрес на гарантирания доход се дължи на факта, че той изцяло поставя под въпрос постановката за наемния труд, откъдето води началото си организираното работническо движение. Точно в условията на наемния труд то изгражда всички свои оръдия на борба срещу експлоатацията и постига всички свои завоевания, от платените отпуски до социалната защита. Понякога дори се забравя, че „изчезването на наемния труд“ е една от целите, записани от Общата конфедерация на труда (CGT) в Амиенската харта през 1906 година… От друга страна, за профсъюзните дейци и за сродните с тях политически течения трудът е незаменим източник на достойнство и себеосъществяване. Икономистът Жан-Мари Арибе, член на Асоциацията за облагане на финансовите транзакции в полза на гражданите (Attac), смята, че „както и да гледаме на него, трудът си остава основен вектор на социалната интеграция, тъй като прави от човека пълноценна личност, производител и гражданин“ [16].

Парадоксално тъкмо защитата на труда мотивира някои застъпници на гарантирания доход. Те смятат, че той е средство за подобрение на условията на труд и начин да се разреши едно коренно противоречие: „правото на труд“ е записано в Декларацията за правата на човека и гражданина, но както се питат Хани и Шмидт в своя филм „може ли да съществува право, което те задължава да вършиш нещо?“ Базовият доход ще позволи на някои наемни работници да престанат да бъдат такива, а на някои безработни да започнат отново работа. Спокойствието, че не разиграваш на карта оцеляването си, дава по-голяма способност за договаряне с работодателя, особено когато става дума за тежък труд. Ван Парис и Яник Вандерборгт ни канят също да си представим преимуществото на гарантирания доход „в случай на продължителна стачка“ [17]…

От различна гледна точка други последователи на идеята, най-често представители на едно смаляващо се течение (по-конкретно Милондо и „Утопия“), основателно критикуват наемния труд. Те изтъкват, че най-често повечето видове труд не само не повишават самочувствието или усещането за принос към общото благо, а по-скоро пораждат у хората точно обратно чувство. Но дори платената работа да има положителен ефект в споменатия смисъл, то увеличението на производителността на труда вследствие на техническия прогрес така или иначе няма да позволи всеки да се сдобие с работа. Бернар Фрио, застъпник на безусловната доживотна заплата без предварителни условия, финансирана чрез разширяване на системата за данъчно облагане, е съгласен с горния анализ: „По-добре да не вършиш нищо, отколкото да работиш като инспекторка, разгадаваща смисъла на държавната служба, или да си работник, който произвежда стерилни посеви за „Монсанто“. Той окачествява пълната трудова заетост от „тридесетте славни години“ като неосъществима в наши дни „легенда“ и добавя: „Нека не забравяме, че така наречената пълна заетост от 60-те години се отнася само за работещите мъже.“ [18]

Нехаен щурец, усърдна мравка или опрашваща пчела?

Вдъхновеното от италианската работническа автономия идейно течение, чиито представители във Франция са Ян Мулие-Бутан и съоснователят на CARGO Лоран Гийото, основава своята критика на наемния труд върху понятието съвкупен интелект, заето от Карл Маркс. В своето Въведение към Критика на политическата икономия Маркс предсказва, че ще дойде време, в което натрупаното познание от обществото през вековете като цяло ще се превърне в двигател на създаването на стойност. Съвременната нематериална икономика кара читателите му да твърдят, че това време е дошло. Затова оттук нататък капитализмът може само да става все по-агресивно паразитен: той не спира да си присвоява изградените независимо от него умения и способности у хората, които освен това не се нуждаят от него, за да ги реализират.

Следователно създаването на богатство ще се разиграва основно извън сферата на заплатения труд. До фигурите на нехайния щурец и усърдната работна мравка Мулие-Бутан поставя трето действащо лице – пчелата. Нейната опрашваща дейност не създава пряка стойност, но нито едно производство не може да съществува без нейния труд. По същия начин всеки човек участва непряко в икономиката с най-обикновените си ежедневни занимания.

Аргументът е чудесен, за да се запокитят като безсъдържателни призрачните образи на мързеливи и безполезни „храненици“, живеещи на гърба на другите, размахвани непрестанно от демагозите. Но той не бива да се използва сам по себе си като основание за гарантирания доход, в това има клопка, за която Горц предупреждава: „Така не напускаме границите на стойността труд и на продуктивизма.“ А „основният доход има смисъл само ако не изисква и не заплаща нищо“. Напротив, той трябва да даде възможност за създаване на „богатства с непарично изражение“ [19].

Изобщо няма нужда да се позоваваме на съвкупния интелект, за да изградим теория за въвеждане на гарантиран доход. През 1796 г. в своята Аграрна справедливост един от основоположниците на идеята, англоамериканският революционер Томас Пейн, разглежда гарантирания доход като справедливо обезщетение за присвоената от неколцина земя, тъй като тя принципно принадлежи на всички…

LE MONDE DIPLOMATIQUE

Превод Христина Костова

http://bg.mondediplo.com/article1047.html


Следизборни равносметки – 2013 г. в картинка

Следизборни равносметки – 2013г., в картинка!

by Никола Дамянов (Заметки) on 23 мая 2013 г. в 14:44

Накратко следизборната картина е – оптимистична, прекрасна и красива. Това не е шега!

Така ги виждам аз нещата и се стремя да им се радвам и възхищавам… Радвам се, защото съзирам  някакъв Висш промисъл, който ни помага като Българи, за да излезем от блатото, в което боксуваме две десетилетия. Дава ни се голямо Благословение, ако ме разбирате?!

Ще се опитам накратко с въпроси и отговори да споделя “картинката” към момента,… защото случайни неща според мен – НЯМА! Следователно, ако намерим закономерностите в случващите се събития около нас, ще ни бъде много по-лесно да вземаме правилни решения… (това важи много и при рeшаване на проблеми в личен план!) :)

В горния смисъл мъдрият ни Народ е казал – “Бог пред мен, а аз след Него!”, което очевидно нашите политици не правят,… въпреки, че демонстрират често своята религиозност.

Защо изживяхме най-голямата негативна и унизителна предизборна кампанията? – за да може да изтече веднъж завинаги лошото от гнойната рана, зееща десетилетия наред. Е,… сега тя се е отвори следизборно и кърви, но по-добре ли да гангреняса?

Следователно – оттук нататък ни чака само подобрение и възход!

Навярно умните политици ще научат урока си, даден им от Народа (Бог!), от последните избори? Казано е – “Глас народен, глас Божий!”, нали? А урокът е – когато мразиш, отричаш, охулваш и тотално оплюваш своя опонент, ще си принуден да се прегърнеш после с него, защото сте “от едно коляно” и трябва да служите на едно Цяло… Досега са се случвали доста подобни враждебни ситуации, но крайността, в която удариха партиите на сегашните избори, мисля че ще обърне нещата,… за добро!

Защо влязоха тези четири партии в Парламента? – около седмица преди изборите се знаеше с огромна вероятност, че в Парламента ще са – “орел, рак, щука + костенурка”, които бяха вписани в картината…

Орелът – ГЕРБ, които набраха височина в народната любов и нямаше да могат да ги приземят въпреки калния обстрел; Рак – ДПС, които могат да вървят доста умело и наляво, и надясно, и назад, и напред… зависи на какво ветровито място са; Щука – БСП, които като риба се изплъзват от всякаква отговорност, но могат да хапят сериозно, атакувайки от засада; и Костенурката – АТАКА, които с непроменени и закостенели убеждения, са създали здрава черупка, спасяваща ги в трудни моменти на всеобщ негативизъм. Негативизъм, който дори им действа като попътен вятър,… но докога?!

Как да не се радваш на тази перфектна парламентарна комбинация? Причината е предимно една – няма да изкара дълго такъв Парламент! Добрата новина е и още една – след разпускането му, повече от интелигентните политици, ще научат своите уроци,… а останалите – ще получат време за лично усъвършенстване извън политиката.

Защо не влязоха други партии? – за всички може да се конкретизира поотделно, но ще стане много дълго споделянето… Можем да обобщим така – огорчението и разочарованието помагат много на човек да коригира дейността си и да открие грешките си. В този смисъл изборният провал ще помогне на мъдрите да се коригират и да си научат уроците, а за останалите? – Те ще имат достатъчно време да политиканстват сред роднински кръгове или да се изявяват като “знаменитости” в социалните мрежи, по кухи ФБ групи, в които няма да влиза почти никой.

Другото е по-важно обаче – партиите извън Парламента имат събран много голям ЗАРЯД зад себе си, от народното недоволство! Заряд, който при наличие на малко разум, както споменахме, на следващи избори ще изстреля “реформиращото гюле на черешовото топче”,… което ще постави началото на НОВАТА политика в България.  В този смисъл, точно в това се корени причината, защо толкова малки партии получиха доста гласове, но нито една не прескочи бариерата от тях. Ако беше обратното – нямаше да има нито нужният заряд за следващите избори, нито преосмисляне на грешки или учене на уроци.

В какви насоки ще се развият нещата оттук нататък? – има две направления, които се очертават в прекрасната картина – нови избори и нови политики!

1. Новите избори ще се насрочат лесно. Защо? – защото мъдрите и отговорни юристи от Конституционния съд, ще изчакат известно време и ще видят, че нещата наникъде не вървят. Разумният избор за тях е един – касиране на старите избори! Ако те не видят тази им задача определена с Висше, което е малко вероятно,… то ще се мине към вариант “Б”!

Да! Небето винаги се подсигурява с резервен вариант, при който разпадането на Парламента отново ще бъде факт, но по малко по-трудния начин. Тоест – няма как да не получиш Благословението си, щом като ти е определено то с Висше и си си го заслужил, нали?  :)

2. Нови политики ще си дойдат по естествен начин. Защо? – защото Народът е по-мъдър вече и вече е узрял за тази промяна, остава само – да си я поиска! На кой не му е втръснало да слуша шаблони като – “Ще топим безработица и ще се грижим за малък и среден бизнес. Изберете нас и вижте колко сме добри,… а вий ще останете доволни, но гаранция – не даваме, защото има много лоши колеги!” :)

Какви ще са новите политики? – този въпрос е още по-лесен. Защо? – защото политиката ще бъде само ЕДНА,… която ще е очертана в обща национална Кауза.

Националната Кауза е описана в НАДПАРТИЙНИЯ Проект “Безусловен Базов Доход за Българите” (www.bbd.bg ),… който иска може да я прочете. Накратко:

- Кауза ББД  ще направи Народа ни обединен, а полюсните партийните страсти в обществото ни, ще отпаднат с времето, завинаги.

- Около Каузата ББД ще се изгради силно Гражданско Общество, което не само ще знае какво да иска от своите управляващи, но ще може чрез нея да наложи реален и ефективен контрол върху техните обещания.

- Каузата ББД ще дава конструкцията на водене на националноотговорна и обединяваща политика, в синхрон с Плана, който Небето има за България. В този смисъл, всяка партия, която не заговори за ББДоход,  ще става недолюбвана от Народа ни, тоест – тя няма да бъде подкрепена от “гласа Божий”.

- Каузата ББД ще направи смешни и палиативни всякакви партийни програми, в които не е включена тя… Защо? – защото многобройните ползи  в Проекта ББД изумяват с това, че всички благородни намерения и загрижеността на политиците, демонстрирани през последните две десетилетия – се реализират след въвеждането на ББДохода, по един ЕСТЕСТВЕН и БЕЗРИСКОВ начин.

Как ще се случат тези “трудни” неща? Как ще разберат партиите? Как ще подемат Идеята ББД?  – Начините са три… (два лесни и един по-труден!) :) :

1. Партиите в Парламента да постъпят националноотговорно и да предизвикат национален дебат и да започнат да търсят консенсус по ББДохода на Българите. Вероятността да стане това е около 20%, имайки предвид парламентарните битки, които се водят в момента.

2. Малките партии извън Парламента ще повдигнат публичната дискусия по въвеждане на ББДоход. (80%) При това положение целият фокус на медиите и внимание на Българите, ще се насочи извън Народното събрание. Това пък ще “олекоти” изключително много управляващи и парламентарно представените сили, които ако не вземат бързи мерки – трудно биха постигнали значими успехи на следващи избори.

3. (трудният!) Всъщност той не е чак толкова труден, ако прочетете статията – “План за разпространение на Проекта ББД” от сайта www.bbd.bg. С няколко думи,  вече много надпартийни съмишленици се организират и по мирен начин като Апостоли на Просвещението ще донесат “Благата Вест” за ББД  до знанието на всеки един Българин, независимо дали той има Интернет или не,… и независимо дали той е грамотен или не. Планът е мащабен и всеобхватен,… за което се изисква малко повече време и усилия при реализация, но  нима това има голямо значение, ако целите са толкова големи и значими?

Накратко – с мощна разяснителна кампания по места, няма как всеки Българин да не разбере какво е това ББД и после да не пита политика си – дали има тази Идея заложена в програмата си. Тогава партийците, какво биха отговорили?  :)

Накрая – това е картинка, която се роди като визия преди изборите и засега върви нейната реализация. Първият етап мина… Орел, рак и щука + костенурка са в Парламента и воюват. Докога? – тяхна си работа… В момента се подготвя другият етап – “септември ще бъде май”, както е казал поетът и както беше на картинката! :)

Е,… казано е – “Човек предполага, а Бог разполага!”, нали?

Та,… хубаво е да работим за лесния сценарий, за да си получим отреденото ни с Висше Благословение и просперитет на Българите. При положение, че  нещата се закучат (20% вероятност!) – ще си минем по заобиколния път, защото няма как да не се получи Даването, ако от Бог е обещано и сме в “списъка” на Небето! :)

Не се противете, а отворете Сърцата си за добро!

“Искайте и ще ви се придаде. Хлопайте – и ще ви се отвори!”

Радвайте се! Картинката е прекрасна и ви я споделям, за да и се радваме заедно, а който иска – може да се включи и като творец и да рисуваме и творим заедно новата История на България!


План за работа относно разпространението на Проекта ББД!

План за работа относно разпространението на Проекта ББД!

Цели:

•    Постигане на национален консенсус по Идеята ББД между различните национално отговорни партии, като тя залегне в програмите им.

•    Изграждане на силно Гражданско Общество, осигуряващо контрол при стартирането на Проекта и последващото изпълнение на ББДохода.

Работа в Интернет пространството:

1.    Поддържане на групата и страницата във ФБ, на които да се водят дискусии по Идеята ББД и непрекъснато да се актуализира информацията за нея. Цел – сформиране и разширяване на едно функциониращо ядро от съидейници, които са готови да работят за Идеята предано и всеотдайно, по апостолски начин!

2.    Поддръжка на сайта bbd.bg , в който най-малко ежеседмично да се актуализират важните секции.

3.    Непрекъснато издирване контакти на значими Българи, доказали своето родолюбие и патриотизъм,… и поканването им да работят за Идеята ББД, с отворени писма.

4.    Изпращане на електронни отворени писма на всички регистрирани политически партии и движения.

5.    Изпращане на отворени писма лично на лидери, оглавяващи дадено политическо сдружение или партия.

6.    Изпращане на отворени писма до всички национални телевизии, радиа, ел. медии и вестници с призив – за подкрепа и разпространение на Идеята ББД.

7.    Изпращане на отворени писма до известни и доказали се журналисти, с призив да организират дискусии по Проекта ББД.

8.    Водене на публични дискусии в други групи във ФБ, като се предоставя Проекта ББД за обсъждане по подходящ начин. Политиката ни на воденето на публични дискусии да бъде – без влизане в публични спорове с негативни хора или никове. На охулване и оплюване – не отговаряме! С хора, които имат различна гледна точка – водим конструктивни и разяснителни дискусии.

9.    Водене на дискусии по електронни медии, сайтове, блогове и Интернет форуми.

10.    Поддържане на видеоканал в youtube, на който да се качват всички записи, интервюта с публични изяви, свързани с Идеята ББД.

Работа в реални условия:

1. Изграждане на структури по места в различни райони на страната от млади хора съидейници… Цели:

- даване на интервюта по местни кабелни телевизии, радиа и вестници.

- организиране на публични разяснителни беседи по местни читалища и библиотеки.

- организиране на мирни митинги, съчетани с културно-музикални програми.

2. Разпечатване на информационни материали и рекламни брошури, които да се раздават по различни поводи, когато се събират много хора на едно место.

3. Провеждане на организационни сбирки и семинари на съидейници от ФБ групите с цел – обучение и координиране на общи действия и мероприятия.

4. Провеждане на медийни прояви – интервюта по национални телевизии и радиа,… и участие в рейтингови предавания.

5. Правене на видеозаписи и клипове на публичните ни изяви и публикуването им в Интернет пространството.

6. Записване на разяснителни аудио и видеоклипове, които да представят Идеята ББД.

7. Писане на разяснителни статии в национални и местни вестници и списания.

8. Лично връчване на отворени писма на наши известни личности, доказали се като истински Българи със своето родолюбие и загриженост към Народна ни.

9. Търсене на медиен партньор (национален ежедневник!), който да включи в тиража си Проекта под формата на диплянка или подлистници. Подходящи издания в тази насока са „Трета възраст“ и подобни, които преди всичко се четат от хора, които не ползват Интернет.

10. Стриктно водене на секция „Дневник“ в официалния ни сайт и описване на свършената работа. На тази база да се прави ежемесечен анализ на извършената дейност по разпространението, с цел – подобряване на координацията между хората и ефективността на извършената работа.

24 май 2013 г.

От Работен Екип по Безусловен Базов Доход за Българите


Ода за ББД

Ода за ББД

ББДоход долетя.
Кацна в нашата страна.
Като гълъб бял донесе
нова светлина.

Свобода, възможност дава
да творим и да живеем.
С нови сили. И спокойно
да се радваме и пеем.

Сбогом трудности и бедност.
С Бога веч сме устремени.
Няма страх за сметки, ток.
Глад, просия – победени.

ББД е изход светъл.
Да си върнеме парите!
База нова за успехи.
Да си сбъднем ний мечтите.

Разучете туй послание.
Заслужавате награда.
ББД е ключ, чрез който
част от тортата се пада.

Политици, бизнесмени,
домакини, пълнолетни
и студенти, пенсионери
всеки може да пресметне.

Че със ББД парички
ще се радват всички.

 

аса


КЪДЕ СИ, ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА?

КЪДЕ СИ, ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА?

/по Стихотворението на Добри Чинтулов/

 

Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я в силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат из страната.

Идеята на ББД разправят
и пътя на България изправят! -
Окови тежки да свалим
и братя си освободим
от гнет и от страдание
за хляб и препитание.

Идеята за ББД е нова
естествено-природна и готова
за действия с успех у нас –
вземете я, вдигнете глас
в подкрепа и в стремление
за свято приложение!

Проектът ни за ББД е силен -
и ББД принася плод обилен! -
Да обновиме в чист стремеж
за труд достоен – свят копнеж -
за работа любима…
И хляб – във дар ще има!

Във ББД – за нас – какво се крие? -
Чрез ББД ще преуспеем ние.
Ще възродим стопанството
и българи от странството
ще се завръщат с вяра
в красивата държава.

Акцизът и набрани ДДС
са фонд на равноправно ББД.
В защити верни укрепен,
в закони чисти претворен -
за Божията слава -
на Българи се дава.

Работиш и на щат си или не -
ще имаш всеки месец ББД. -
За всеки пълнолетен -
щастлив или несретен -
прехрана, здраве – харта
е именната карта.

Ще има ли с ББД престъпност тука?
И кой ще рови с ББД в боклука? -
Това е нова Свобода
и всеки нека каже „ДА!” … -
И просещ милостиня
в страната не ще има!

За нашето Отечество и права,
за общата Свобода и държава
да блика нашто естество,
че Гражданското общество
чрез ББД е силно -
растящо и единно.

 

чуйте мелодията, запейте с новия текст! :-)


НОВАТА ДЪРЖАВНО-ИКОНОМИЧЕСКА-СОЦИАЛНА СИСТЕМА БЕЗУСЛОВЕН БАЗОВ ДОХОД

Това е отговор на дискусия във Фейсбук, която нарасна до кратка тематична разработка за приходно-разходната бюджетна част на проекта ББДоход. Това е изцяло българска разработка идентична само по име с европейската инициатива за въвеждане на ББДоход.

Политиците все говорят за „връзване“ на бюджета и затова и аз ще използвам тази интересна дума, като целта ми е да покажа как бюджета освен да „върже“, може да даде и плод.

Две публикации от един и същ гражданин до авторите на проекта ББДоход  във Фейсбук:

-         А защо не кажете на хората че целия бюджет на държавата е 18 млрд. лв. А акциза и ДДС-то са скромната част от 12 млрд. лв. Тоест 2/3 от ЦЕЛИЯ държавен бюджет. Казвате че ще се запазят пенсионната система и здравната. Ами знаете ли, че бюджета за миналата година е субсидирал фонд пенсии със 4,8 млрд. лв. а здравната каса и министерството на здравеопазването със 1,2 млрд лв. Или общо 6 млрд. лв. Значи 12 млрд. го раздавате като помощи, 6 млрд за пенсии и здравна каса и с останалите 0 млрд лв. ще поддържаме държавата ли? Защо на всички въпроси да направите сметка от къде ще дойдат парите казвате че не искате да смятате просто искате да се случи? Казвате само ДДС и акциз. Както ви казах вече това са 2/3 или 66% от целия бюджет и да не мислите че стоят е така свободни? Защо не кажете сега за какво се харчи ДДС-то и акцизите за да видим дали можем да си спестим и да си го раздадем? Защото отговора е не и това дори и на теория не може да се случи(ББД) камо ли на практика!!

-         Здравната система и пенсионната система се субсидират знаеш ли по каква причина? Ами ако взимаш заплата си погледни фиша и виж всеки месец колко ти е здравната вноска и колко внасяш във фонд пенсии. Крайно недостатъчно. Ако не се субсидират от ДДС-то и акцизите пенсиите ще са по 60-70лв. и повече от половината болници ще фалират. Защото на един пенсионер се пада грубо по един работещ и от данъците на един работещ би трябвало да се плати една пенсия. Е както виждаш от фиша си не са достатъчни и тази разлика се покрива от ДДС. А това за 6 милиарда социални помощи са абсолютни глупости. Бюджета на социалното министерство е 950 млн. лв., които са единствените излишни които могат да се спестят при въвеждане на ББД, но от къде ще дойдат другите 11 млрд. лв.? Кажи ми от разходната част пт къде ще ги спестиш, приходната е ясна, но тя вече е разпределена. Ти как ще я преразпределиш. Какво ще изхвърлиш. Ще спреш да плащаш пенсии и на сегашните пенсии ще им викаш ББД ли? Ще спреш помощите и ще им викаш ББД. А другите пари. Тоя “проект” е нереализируем защото няма пари за такова нещо: помощи на всеки гражданин и то от по 200-300лв чета във вашите предложения. Кажете от какво ще ги спестите де? Разходна част ми говори, ако въобще си виждал държавния бюджет как изглежда.

ОСНОВНИЯ ВЪПРОСЪТ Е: Целият бюджет е 18 млрд. лв., при положение, че ДДС и Акцизи /12 млрд. лв./ се разпределят /връщат/ на хората, а с тези 12 млрд. лв. се връзва бюджета, как ще стане новата бюджетна рамка.

ОТГОВОР: Пенсионната система ще стане приходно-разходна т.е. според постъпленията ще бъдат и пенсиите.

ВЪПРОС: Как ще стане това при положение, че в момента пенсиите се дофинансират от Бюджета, а вие ще раздавате Косвените данъци – приблизително 12 млрд.лв.

ОТГОВОР: Има два начина за действие:

1.     Намаляване на пенсиите – до сегашните приходно-разходни възможности.

2.     Покриване на дефицита в пенсионна система по естествен начин чрез ББДоход.

Първия вариант за намаляване на пенсиите отпада, остава вторият – да го разясним.

За да се приложи ББДоход трябва възстановяване на ДЪРЖАВНОСТТА във всички ѝ аспекти. След необходимите законодателни действия от парламентарно представените партии – започва една година подготовка за въвеждането на ББДоход.

Ако се наложи и прецени може и втора година подготовка за ББДоход, за да се стартира с разпределянето на цялата сума, за да се реализира цялостния капацитет на ББД.

Частично разпределяне на ББДоход ще намали пряко-косвените и косвено-преките ползи с милиарди – никакви компромиси. Ще има време да се сформира и Буферния фонд “ББД”.

Чрез новата политика в икономиката ще се възстановят дефицитите в пенсионната система до сегашното ниво на пенсиите. И оттам насетне пенсиите ще се увеличават само при реални финансови възможности на пенсионната система

ВЪПРОС: ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДАТ ТЕЗИ ПРИХОДИ?

ОТГОВОР: ВИЕ НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ ПРОЕКТА ББД ???, че се налага постоянно да ви обясняваме едно и също. Идеята е политиците и икономистите сами да си ги направят и ако не могат да се пенсионират, а не ние да им ги даваме наготово. Ние за нас разчетите сме си ги направили.

ОТГОВОР: В ЧАСТНОСТ ЗА ПЕНСИОННА СИСТЕМА за покриване на дефицита

·        В момент 500 000 работят без осигуровки

·        Повечето не се осигуряват на реални суми

·        Много нови работни места вследствие на ББД – нови приходи от ДОД

·        държавни мерки по браншове за увеличаване на събираемостта

·        други

Ще трябват две години за покриване на дефицита в пенсионната система по естествен начин. Дори и да има нужда от дофинансиране средства има предостатъчно, както ще се разбере накрая на тази публикация.

ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗА  ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

Тук също могат да се покрият частично дефицити чрез  по-ефективно управление на ресурсите, но тук сметки на дребно не се правят – колкото е необходимо ще се дофинансира, а ако е необходимо и ще се увеличи дофинансирането. Косвените превантивни ефекти от въвеждането на ББД върху здравеопазването ще са за милиарди.

ВЪПРОС: КАК ЩЕ „ВЪРЖЕТЕ“ БЮДЖЕТА?

ОТГОВОР: ЧРЕЗ ЕЛЕМЕНТАРНИ АРИТМЕТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ, които се учат и в началното училище.

Спиране на пряката социална функция на държавата по познатия ни начин, освен за крайно нуждаещи се групи /инвалиди и др., като това частично е и към здравеопазването/.

Чрез ББД се въвежда индивидуалната отговорност за всеки гражданин. Той вече сам ще си определя за какво да си разходва ББД – за сметки, образование, за санаториум …

Първоначално ББД ще е недостатъчно за нормален стандарт и това е добър стимул за активност.

Чрез ББД ще си покриваме жизнен базов стандарт, а с приходите от дейността си ще творим живота и мечтите си.

Социална функция на държавата са и ясли, градини, училища, университети – това са основни функции на държавата възложени от гражданите. Примерно ако се въведе безплатна храна, тетрадки, учебници в ясли, градини и училища също е социална дейност, но с пряка полза и превантивна дейност спестяваща милиарди в бъдеще на държавата.

Злоупотребяващите със социални помощи по новата система ще получават средства наполовина от досега получаваните, защото ББД се отпуска на семейство /двама родители+пълнолетни деца/, а не на брой членове в семейството. Пряка държавен контрол при отглеждане на деца, а при нужда отнемане на родителските права, но да не се отклонявам от основната тема.

БЮДЖЕТНИ СМЕТКИ

Сега Бюджета е 18 млрд. лв.

От тези 18 млрд. лв. вадим косвените постъпления в размер на  12 млрд. лв. = 6 млрд. лв.

ВЪПРОС: Как ще се компенсира изваждането от бюджета на 12 млрд лв. косвени данъци?

ОТГОВОР: Спиране на разходната част по функции на държавата, предимно социални разходи, които се припокриват по смисъл с ББДоход = около 5,6 милиарда.

/Относно коментара, че социалните разходи на държавата са 950 млн. лв. , защото Бюджета на социалното министерство е 950 млн.лв. – това показва крайно непознаване на принципа на Бюджета. Има различни функции и пера, чрез които се осъществяват тези разходи, не е само през социалното министерство/.

12 млрд. лв. /косвени данъци извадени от Бюджета/  –  6 млрд. /спрени дублиращи разходи по функции/ =  6 млрд. лв. дефицит

ВЪПРОС: Да приемем, че дотук е така, откъде ще покриете този дефицит от 6 млрд. лв

ОТГОВОР: АБЕ ВИЕ НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ ПРОЕКТА ББДоход ???  /този отговор е шеговит, но си е  реална действителност – никой не чете, само пита и спори. Извод: Не става само с ядене, трябва и четене, и мислене/

електронно правителство и електронни услуги – по различни разчети ще се намалят       държавните разходи с поне 2 млрд. лв.

 ОСТАВАЩ ДЕФИЦИТ – 4 млрд. лв.

спиране на данъчния кредит и спиране на данъчното възстановяване – минимум 2 млрд. лв.

„ОСТАВАЩ ДЕФИЦИТ – 2 млрд. лв.

·         Регистрация на всички фирми по ДДС

- укрити обороти за милиарди – минимум 2 млрд. лв.

   „ДЕФИЦИТ“ вече няма – 0.000лв.

   С елементарна сметка „вързахме“ Бюджета.

Оттук започваме  с ИЗЛИШЪЦИТЕ

Откъде могат да се увеличат възможностите на бюджета с милиарди:

от изсветляване на „сивата“ икономика

-         рязко повишаване на събраното ДДС чрез новото отношение на гражданите към касовите бележки

-         от повишената събираемост вследствие на законови промени с безкомпромисни наказания при злоупотреби

МИЛИАРДИ ПРИХОДИ

ефективно управление на държавната собственост и активи

МНОГО МИЛИАРДИ ПРИХОДИ

увеличаване на събираемостта на публичните приходи

-         примерно от митницата

МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПРИХОДИ

оптимизиране на публичните разходи по функции и пера – в бюджета, извънбюджетните сметки и т.н.

МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПРИХОДИ

спиране на държавните „течове“

МНОГО МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПРИХОДИ

увеличаване на публичните приходи от стопанската активност

-         чрез ББДоход ръст в икономиката с ежемесечните свежи пари, които ще се харчат

-         стимулираното потребление ще доведе до ръст в производството и икономиката като цяло – повече приходи за хазната

-         ръст в икономиката – нови работни места – увеличаване приходите от ДОД

-         пазарни механизми за стимулиране на българското  производство за усвояване на ББД

-         пазарни механизми за стимулиране на българското  производство.

При необходимост държавна пазарна намеса в банковия сектор за стимулиране на БЪЛГАРСКОТО  производство. Специална държавна политика по въпроса за кредитирането.

Знаят ли българските граждани, че един милиард и петстотин милиона държавни пари т.е. наши пари са дадени на частни банки срещу 3% лихва, а те ги отпускат на кредити срещу 10% и нагоре.

“Българските” банки не отпускат кредити на българския бизнес или го правят срещу нереално високи лихви …

преки и косвено-преки икономически ползи от ББДоход

-         отваряне на банковата система за кредитиране

-         чрез сигурността на ББД много от спестяванията ще бъдат вложени в потребление и дейност

-         предприемчивостта на българина ще нарасне

-         отключване на творческия потенциал на нацията

-         много нови земеделски производители

-         и много други – четете проекта ББДоход

косвена превантивна дейност чрез ББД за милиарди левове

Новата система ще се справи по естествен начин с всички основни проблеми, за които политиците ни говорят от 24 години

Може да се пише още много, но целта е да се направят различни, независими един от друг приходно-разходни проекти, за да се допълнят един друг накрая и да се направи най-доброто.

Преките и косвено-преките ползи са неизброими – четете проекта и другите разяснения, и допълвайте, това е нашия проект, на народа, на мислещите, на можещите и на искащите.

Проекта е уникален, защото съдържа т.нар. леви и десни идеи, съчетава ги и ги надгражда, без да премахва нито една от съществуващите системи – пенсионна, здравна и т.н.

Проекта е финансово реализируем и гениален, защото по много елегантен и фин начин ще стимулира активната част на обществото и ще включи целият народ в общото дело по материалното ни и духовно повдигане.

Тук са дадени основните насоки за съставяне на бюджетна рамка на заинтересованите от благоденствието на българския народ.

От всичко гореизложено е видно, че Бюджетната рамка не само, че излиза, а е и в излишък, и то само от преките и абсолютно сигурни приходно-разходни сметки.

Въпросът не е дали може да се въведе ББД и дали е приложим, а дали и кога народа ще осъзнае предимствата му и ще го изиска от политиците!

Ако България се управлява чрез ББдоход, бюджета не само, че ще се „връзва“, но и ще даде плод.

По мое скромно мнение бюджета за няколко години може да нарасне три пъти и от 18 млрд. лв. ще стане 54 млрд. лв

Но ние сме надпартийни, надличностни, ние сме ЗАРАЖДАЩОТО СЕ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, което дава готова рецепта, и ако сегашните ни политици и експерти не осъзнаят историческата необходимост от кардинални промени, ще бъдат отстранени по естествен начин от хора с идеи, възможности и качества.

България е била и ще бъде!

Нека разумната сила, която стои зад всичко и всички да пази България!

18 май 2013г.

 


Прилики и разлики между българския и европейския Проект за ББДоход.

В статията ще се опитаме да направим съпоставка между българския и европейския проект за Безусловен Базов Доход.  Вече доста се говори в Европейския съюз в тази насока… Организирана е и европейска петиция за ББД, която ако събере 1 мил. подписа, през 2014 г. ще бъде внесена за разглеждане в европейската комисия и Парламент.
Целта ни е – чрез конкретно сравнение между двата проекта, да установим приликите и разликите между тях и така евентуалните ни бъдещи грешки да са минимални, както при разпространението на нашия Проект, така и при неговото реално стартиране и реализация.

Прилики –

От приложна гледна точка, приликата между българската разработка за ББДоход  и европейския теоретичен модел за ББДоход е само една – в абревиатурата. С други думи казано,  двата проекта си приличат единствено по заглавието Безусловен Базов Доход и залегналата идея в него – да се подсигури някаква базова материална независимост на хората.

Разлики -
1. Европейският проект допуска ББДоход за всички граждани, а нашият обхваща само пълнолетните. В нашата разработка е обстойно обяснено, защо това е така и до какви значими ползи може да доведе подобно “ограничение”. Накратко в нашия Проект е заложена тезата, че “да си родител е преди всичко отговорност!”. Да станеш Родител е преди всичко творческа Мисия, която първо е необходимо да се осъзнае, а после да се планира и да се осъществи… Целенасочените финансови стимули в тази насока само изкривяват подобно творчество, което обикновено води до следствието – нещастни деца, живеещи в дисхармонична среда. Не парите правят децата щастливи и в този смисъл се замислете – как са живеели нашите прабаби и прадядовци, които са имали средно по 5-6 деца, без да получават никакво държавно финансиране за това?
2. Европейският проект радикално сменя цялата данъчна, осигурителна и пенсионна система, а нашият – запазва всички тези системи като единствено се прави усъвършенстване на данъчната ни система, в частта си за ДДС. Тоест – не се допуска вече усвояване на ДДС, което е една порочна и крадлива практика.

3. Финансирането на европейския ББДоход ще става чрез нещо като общ данък, който ще замени всички досега съществуващи данъчни задължения… Накратко приходите в хазната ще идват предимно от един косвен данък върху населението,  който след това в голямата си част (50-60%) ще се преразпределя обратно и поравно между всички граждани, а останалата част – ще се ползва, за да се покриват разходите по издръжка на държавата.
Финансирането на българския ББДоход, ще става единствено от двата косвени данъка – ДДС и Акцизи, които ще постъпват в отделна сметка и ще се преразпределят обратно и по равно между хората.
4. Разликата във времето за реализация между двата проекта е огромна!
Европейският ББДоход трябва да бъде подкрепен до февруари другата година от минимум 1 мил. подписа и по този начин проекта трябва да се внесе за разглеждане в Европарламента. Там още неограничено време той ще се разглежда и смята от гледна точка на възможност за реализация, а после еврокомисията ще излезе със становище в тази насока?! След това пък, ще се породят навярно нови дискусии и дебати за въвеждане на европейското ББД, където ще се обсъждат още конкретни мерки и механизми за въвеждане…
Трябва да имаме предвид три неща: първо – тромавата европейска система за вземане на решения (те се вземат с консенсус между всички членки с пълно единодушие!); второ – радикалните реформи в европейското данъчно законодателство, които трябва да се направят; и трето – големите различия между страните членки, които много трудно постигат консенсус и единомислие по финансови въпроси; В този ред на мисли на тези три уточнения, равносметката е следната – ББД в Европа е ЕВЕНТУАЛНО възможен не по-рано от 2020 год.!
Как стоят нещата в България? – ако имаме национален консенсус между политическите сили, които да вложат българската разработка на Проекта ББД в програмите си,… до 1-2 години след това – всеки Българин не само ще получава ББДоход, но ще се наслаждаваме и на безбройните косвени ползи, които той ще води след въвеждането му…

Ползи, които са обещавани десетилетия наред във всички политически програми, но нищо не е направено досега! Ползи, които ще се реализират по ЕСТЕСТВЕН  начин, като причината за това ще бъде единствено въвеждането на ББД и дребни козметични законови поправки, които сме ги уточнили.

Ето и някой от косвените ползи, които са разписани подробно в материала – премахване на сивата икономика; уреждане на ромския проблем; решаване на проблема с безработицата; премахване на корупцията; голям ръст в икономиката;  проспериращ бизнес и много чужди инвестиции; материална независимост, спокойствие и сигурност за Народа ни;  и десетки други…

Важен извод – двата проекта не само имат големи различия, но и рисковете в тях са несъизмерими!

В този ред на мисли, без конкретна икономическа разработка и правна рамка, настоящият европроект за ББД е изключително рискован и имагинерен. Българският Проект пък,… е готов за стартиране и прилагане, а рисковете от него са минимални или практически нулеви. Тоест – следствието от въвеждане на ББДоход в България  може да бъде само в насока подобряването на жизнения стандарт,  а по-лошо от сегашното ни положение – няма как да се получи, ако се спазват точно предложените защити в разработката.

Заключение – ние трябва да подкрепяме всяка една световна инициатива, независимо от нейния произход, стига да се говори в нея за подсигуряване на някакви базови нужди на населението, които да се дават равноправно и безусловно между всички. Всяка една такава инициатива е хуманна и е нужно да се подкрепя! Всяка подобна инициатива обаче, не бива да ни отклонява от стремежа и намерението ни да приложим ТОЧНО нашия си Проект,  който е уникален и реално приложим,… защото е адаптиран към нашите български условия, в които живеем.

16.05.2013 г.                                           автор:  съвестен Гражданин